След като в понеделник покорихме връх Вихрен, на следващия ден решихме да се отпуснем и отидем до близкото село Добърско. Месеци по-рано моите родители бяха ходили до добърската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ и ни разказаха за уникалните и много добре запазени стенописи.

В понеделник тръгнахме от Бургас и бавно бавно пристигнахме в Добринище. Бях запазила стая още преди 10 дни в семейния хотел на Здравчо и Жули. Всичките пъти, когато съм идвала в Добринище съм отсядала при тях и предпочетохме да сме в този семеен хотел, сред народни хора и невероятно приветливата атмосфера, която предлагат.

Нямах търпение да дойде уикенда на Великден. Бяхме планували пътуване месец по-рано. Имах неистова нужда да се махна от София, да бъда сред природата, да бъдем тримата, и да правим нещо различно от ежедневието си. В петък събрах багажа, приготвих почти всичко и се постарах

След като излязохме от пещерата Магурата, отидохме до винезавод Магурата. Търсихме си едно конкретно вино – Регина Кадарка. Оказа се, че винарска изба Магурата не произвежда такова вино. Вероятно не бихте се впечатлили от вкуса му, тъй като за вино е доста сладко, но определено е

В неделя сутринта събрахме багажа, пихме кафе и поехме към пещерата Магурата.
В известния исторически паметник, датират следи от човешко присъствие от преди 12 хиляди години. Скални рисунки са изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи.

Всеки Българин, ако не е ходил до Белоградчик, то поне е чувал или чел за удивителните скални форми. Белоградчишките скали, освен с причудливите си форми и съпътстващите ги легенди, могат да са чудесно място за разходка, отдих и време да се насладите на природата на България.

След посещението на поредния храм в Египет – Едфу ни предстоеше така дългоочаквания световно известен открит музей -Луксор. За щастие, програмата така ни бе организирана, че успяхме да уловим Магията на нощен Луксор. Невероятно красиво, пленяващо и потресаващо божествено седалище.