Е, вече сме в Египет. Така мечтаната дестинация. Натовариха ни багажите на нещо като микробус, отгоре върху покрива бе „багажното отделение”. Потеглихме към хотела. По програмата имаше два възможни и този, в който бях настанена беше Зосер или Zoser.

Рано сутринта пристигнахме в Асуан. Най-южния град в Египет. Автобуса ни натовари и поехме към Асуанската язовирна стена (Насър). Честно казано, насред пустинята, да видиш толкова вода наистина е впечатляващо. Язовира е 550 км дълъг и 35 км в най-широката си част.

В обятията на Кайро, малко страховито и много емоции или ръководство за оцеляване:
Събудих се, без да усещам умората. Събрах багажа, отидох на закуска. Вече нямах търпение да стане 10 часа, за да

Първи ден в Кайро. Будилника на телефона нададе звън. За разлика от сутрините, когато ме буди за работа, днес дори се зарадвах. Закуската в хотела бе на шведска маса с типични Египетски ястия, салати и плодове. За хората с по-чувствителен стомах навярно това би било приключение да опитат от различните вкусотии.

Години наред, може би почти целия ми съзнателен живот, мечтаех да посетя тази държава, изпълнена с толкова мистика, история, фараони и храмове. Една култура, един различен от нашия свят. Ден след ден времето минава и мисля, че е крайно време да споделя това незабравимо изживяване за мен.

В петък след работа натоварихме саковете и потеглихме към Чифлика – Троянско. Магистралата, както сами се досещате по това време на годината е леко натоварена, но ние така или иначе не бързахме. За знаещите и обикалящите повече по Българските пътища, може би ще си кажат, че това наистина ще е безумие от наша страна, но ние тръгнахме към Чифлика, през Рибарица.