В живота си, всяко човешко същество се е сблъсквало с неволите на любовта. Крачейки по улиците, да гледате как влюбени двойки се държат ръка за ръка, Ви се иска да сте на тяхно място с човека за който бленувате. Но уви, по една или друга причина, любовта е едностранна.

Продължение на Трима сме много
Но естествено, с моята орисия, отново проблем - тя се омъжваше. Тя бе коректна и от самото начало ми каза, че е сгодена, за да не тая надежди. Това ме устройваше, така вече не мислих за Рубинка. Говорихме си с Тина по няколко пъти на ден, мислих за нея, беше ми приятно, разсейвах се и постепенно щях да спра да мисля за Рубинка. Но тя се почувства изоставена и започна да ме търси.

На където и да се огледате ще видите Любов. Любовта е навсякъде - Любовта е във въздуха, във водата, в облаците, на земята… А дали имаме очи да я видим, дали можем да я усетим? Ако не, то поне можем да се насладим на това:

Здравейте, Казвам се Нела.
Благодаря за възможността да споделя и моята история. Навярно е често срещана, но за мен беше уникална.

Започнах миналата година в полу-мъртво състояние, току що приключила 9-годишна връзка, с човек когото познавах от 7 клас в гимназията (за справка сега съм на 29 години).

Има ли разлика между любов, страст и брак?
Съмнявам се, че никой от Вас не е виждал или усещал разликата, но за да сме по-ясни, ето нагледно представяне на различните ситуации.

Анонимен: Здравейте. Много ми харесаха Вашите истории и мисля, че тук е мястото да споделя моята. Това е една история, която ми се случи преди няколко години. Смятам, че е време е да се отърся от случилото се, както и спомена за упоменатия човек. Затова Ви Благодаря за тази възможност.

Запознахме се в един от сайтовете за запознанства. Наложи се да изляза и затова много бързо разменихме ICQ-тата, за да продължим разговора. След няколко дни се засякохме онлайн и от приказка на приказка, аз предложих

От много време исках да направя нещо за себе си, място, на което да мога да кажа това, което мисля, чувствам, това, за което мечтая, какво сънувам…
Когато стартира времето на блоговете, живота ми съвсем не беше това, което исках да бъде. Болката, тъгата, разочарованието и страданието през всичките изминали години ме бяха обгърнали и това бе единственото нещо което можех да кажа за себе си и живота си.