Здравейте и от мен. Реших да споделя моята одисея, която сред моите приятели стана вече пословична …

Беше лятото на по-миналата година – 2006. Трябваше да купувам DVD записвачка за офиса и отидох до магазина, от който пазарувахме редовно компютърни модули. Тогава я видях – Нея. Когато я гледах се усмихвах без да знам защо, като кръгъл идиот. Забелязах, че и тя ми се усмихва и дори ме окуражава с поглед. Тръгнах си. Не посмях да я попитам как се казва. Беше ми весело, вървях и се усмихвах по улиците, ей така без причина.
След няколко дни се наложи пак да се купуват компютърни модули и аз взех инициативата да отида – отново в същия магазин. Така си намирах няколко пъти претекст да се върна в магазина и след втория-третия път се осмелих да я попитам как се казва. Името й е доста рядко срещано, но нека в разказа я наречем Рубинка. Пропуснах да се представя, или поне да вмъкна мой псевдоним – да кажем, че се казвам Алекс.
Търсех си какви ли не глупави поводи да отида до магазина, дори за мрежов кабел отидох единия път (не, че не мога сам да си го направя), само и само да я видя. Всеки път и двамата не откъсвахме очи един от друг – просто се гледахме. Усещах взаимност … На излизаме се осмелих да я поканя на басейн през уикенда. Отговори: ще видим, но така и не дойде.
Отидох пак, с поредния глупав претекст, че ми е нужно нещо за компютрите. Този път я поканих на кафе, а тя отвърна, че е много заета. Е, колко заета може да си? – я попитах, и тя отвърна – 5 години.
Стана ми ясно – повече не се върнах до ранния ноември. Трябваше да се купува нов компютър за една колежка. Отидох в същата фирма, без залитането ми по Рубинка да ми пречи. Контактувах с нея по мейл и телефон и бях критичен, към компютърната комбинация, която беше нужна. За улеснение на комуникацията, разменихме skype и ICQ.
Вечерта когато се прибрах у дома, я видях онлайн и я заговорих. И така започна приказката.
Денем времето ни минаваше в непрестанни разговори, темите не свършваха. Вечерите започнахме да си говорим и на микрофон през скайп, а докато говорим, искаше да ме гледа през камерата.
Всяка сутрин я събуждах с СМС, измислях по едно малко стихче от 2-3 СМС-а, любовта беше взаимна.
Но тя продължаваше да е с другия …
Обичах я, бях лудо влюбен, толкова влюбен, че за първи път в живота си признавах такова нещо на жена. Смятах, че тя е жената на живота ми, че след толкова несполуки, най-накрая съм я намерил.
Наближаваха коледните празници и нямах търпение да я представя на света, исках да покажа на всички, коя е господарката на сърцето ми. Тя обаче бе много притеснена. Седеше през цялото време и не искаше да стане. Когато влязохме в залата, искаше да идем бързо до масата на която ще седнем. Аз едвам казах здравей, само на част от приятелите си, и затова всички ми се нацупиха. Включително и тя, защото според нея, съм се заговорил с твърде много хора. Няма угодия.
Танцувахме и нямаше по-щастлив човек от мен. В таксито, когато я закарах до тях я целунах … веднъж … И целувката трая безкрайно. Това бе началото на един още по-красив романс.
Търсеше претекст пред приятеля си за да можем да си пишем и говорим. Много скоро, връзката ни прерасна и във физическа, но за съжаление, това обърна маниерите й на 180 градуса. Започна да се държи като примадона, да прави фасони, да се прави на тежка, да отказва да се виждаме, спряхме да говорим през скайп, в ICQ си водех монолози, и в крайна сметка се виждахме 1-2 пъти месечно, колкото за единия секс. Когато я питах, какво е решила, защото трима сме много ми казваше, че я притискам. Не издържах и се опитах да продължа напред, сам. Но тя не ме остави. Ако аз не я заговоря 1-2 дни, тя ме заговаряше, но ако аз я заговоря, тя не ми обръщаше никакво внимание. И така, докато не излязох на разходка с приятели и една нова позната. Това провокира нейната ревност. Но когато й казах, че с новото момиче няма нищо, Рубинка отново изгуби интерес към мен. Стана ми адски тъпо. Страдах, плаках, накрая дори от нерви спуках глезен, след като за пореден път ме размотаваше по телефона … Бях влюбен, нервен и обсебен.
Появи се нова позната – Тина – много симпатично момиче, красиво и диво. Беше разкошно да се разговаря с нея и много скоро, отношенията ни прераснаха във физически. Но … следва продължение

Етикети/Тагове: истински истории, мъже и жени, отношения