Вчера се завърнахме от една прекрасна почивка в Банско. В четвъртък заминахме с малката още на обяд, а с нас пътуваше още едно хлапе и майка му, от компанията ни. Скромна компания от 22 възрастни и 15 деца

Връх Безбог е един от любимите ми върхове. Предстоеше второто ми изкачване на този невероятен пирински връх.
Сутринта на закуска успяхме да убедим едно семейство да дойде с нас на тази лека разходка до връх Безбог. И така, потеглихме към хижа Гоце Делчев, от където хванахме лифта за хижа Безбог.

След като в понеделник покорихме връх Вихрен, на следващия ден решихме да се отпуснем и отидем до близкото село Добърско. Месеци по-рано моите родители бяха ходили до добърската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ и ни разказаха за уникалните и много добре запазени стенописи.

В понеделник тръгнахме от Бургас и бавно бавно пристигнахме в Добринище. Бях запазила стая още преди 10 дни в семейния хотел на Здравчо и Жули. Всичките пъти, когато съм идвала в Добринище съм отсядала при тях и предпочетохме да сме в този семеен хотел, сред народни хора и невероятно приветливата атмосфера, която предлагат.

Много съм разсеяна. Минаха почти 2 седмици, и сега се сетих, че не съм писала за прекрасният уикенд в Долна Баня.

След премеждията по-миналия четвъртък бях много на кантар, дали да заминем за отдавна планувания уикенд в Долна баня – вилно селище Кедър.

И така, наспахме се в събота, досъбрахме багажа, пихме кафе докато малката щъкаше около нас и към обяд, след като тя хапна, натоварихме багажа и тръгнахме. Решихме да пътуваме по обяд, за да може да спи в колата, че напоследък иска да седи все тя на шофьорското място и по-трудно се пътува.

Нямах търпение да дойде уикенда на Великден. Бяхме планували пътуване месец по-рано. Имах неистова нужда да се махна от София, да бъда сред природата, да бъдем тримата, и да правим нещо различно от ежедневието си. В петък събрах багажа, приготвих почти всичко и се постарах