В неделя сутринта събрахме багажа, пихме кафе и поехме към пещерата Магурата.
В известния исторически паметник, датират следи от човешко присъствие от преди 12 хиляди години. Скални рисунки са изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи.

Всеки Българин, ако не е ходил до Белоградчик, то поне е чувал или чел за удивителните скални форми. Белоградчишките скали, освен с причудливите си форми и съпътстващите ги легенди, могат да са чудесно място за разходка, отдих и време да се насладите на природата на България.

След посещението на поредния храм в Египет – Едфу ни предстоеше така дългоочаквания световно известен открит музей -Луксор. За щастие, програмата така ни бе организирана, че успяхме да уловим Магията на нощен Луксор. Невероятно красиво, пленяващо и потресаващо божествено седалище.

На следващата сутрин кораба бе акостирал на пристана близо до най-запазения храм в Египет – Едфу. На улицата чакаха четириколки в конски впряг.

Същия ден след ранното посещение на Абу Симбел ни очакваше още един от храмовете в Египет. На около 50 километра от Асуан се намира и храма Ком Омбо, наречен на Бога на Крокодилите – Собек (Sebek, Sobek), и бога на Соколите – Хорос.

Около 3 часа сутринта бях будна. Днес предстоеше екскурзия до Абу Симбел. Град, намиращ се на около 280 км. южно от Асуан и на по-малко от 50 км. от границата със Судан. Доспах си в автобуса, едвам гледах, но за изгрева бях будна.

Търсейки поредната дестинация, попаднах на много интересен IQ тест за пътешественици. Определено си задаваме въпроса, колко добре познаваме света. Но с всеки отговор се оказва, че сме все по-далeч от реалността.