Минаха повече от 2 седмици, докато успея да се концентрирам и да споделя този невероятен уикенд, който изкарахме във Вършец, на сватбата на мой приятел и колега.
Церемонията беше в неделя, но ние искахме да си починем и разтоварим, затова направихме резервации от събота.
И така, наспахме се в събота, досъбрахме багажа, пихме кафе докато малката щъкаше около нас и към обяд, след като тя хапна, натоварихме багажа и тръгнахме. Решихме да пътуваме по обяд, за да може да спи в колата, че напоследък иска да седи все тя на шофьорското място и по-трудно се пътува.
Още не бяхме излязли от София и тя заспа.
Минахме през Петрохан. Прекрасен път, живописен, завои и спокоен. Предишния път, на връщане от Белоградчик минахме от там и много ми хареса пътя.
Сега караше мъжът ми, но и аз покарах, тъй като на него му се схвана крака. Мишлето спеше през почти целия път, което значително облекчи пътуването.
Пристигнахме, разтоварихме багажа и веднага излязохме да намерим място да хапнем.
Влязохме в заведение на центъра, много приятно, с двор, райграс, поточе, кладенче, много приятно направено. Седнахме, пуснахме Вики да обикаля и сервитьора дойде, да ни направи забележка, че детето стъпвало в тревата. Ами станахме и си тръгнахме. Някак не мога да си представя, че ще мога да удържа детето да не гази в тревата. А за да не гази, трябваше ние да сме постоянно след нея.
Те за себе си може да са прави, но пък след като имат такива условия, а нас не ни устройват, значи не е мястото за нас.
Станахме и потърсихме друго заведение. Попитахме къде може да хапнем и ни пратиха при Митничарите
Да, така се казва заведението. Приближавайки го, не може да ви впечатли, но когато влезете, се оказва, че това е мястото за щуреене на малкото човече, близо до реката и възможност да се радваш на съкровените мигове със семейството си.
Прекарахме там няколко часа. Хапване, биричка, детенце около нас се забавлява, заваля дъжд, но бяхме на терасата и се наслаждавахме на това, че сме заедно.
Малката реши, че вече трябва сама да се храни и с вилицата ми, забожда си, и си хапва. Изяде ми половината гювече сам сама.
Дъжда отмина и ние се отправихме към хотела. Преоблякохме се, измихме я нея и отидохме при мои познати, които бяха в друг хотел на около километър разстояние.
Надявахме се малката да заспи по пътя, но емоцията от новата обстановка, и това, че тримата сме толкова време заедно, и на нея не й даваше да заспи. Седнахме при тях, тя обикаляше около нас, закачаше се и след половин – един час вече едвам гледаше. Сложихме я в количката й за по-малко от 5 минути баща й я приспа.
Останахме още 1-2 часа и се прибрахме в нашия хотел, да съберем сили за деня на сватбата на Дани.

Следва продължение…
Снимки от този ден няма, тъй като фотоапарата беше с нас, но картата си остана у дома.

Етикети/Тагове: споделено