Бебе каскадьор
Да Ви разкажа как моята малка каскадьорка падна в един ден 3 пъти…
Не, че не пада поне по 30-40 пъти на ден, но паданията са и направо професионални. Или по памперс без да реве, става и продължава към следващата щуротия, или пък по лице, с опънати ръце напред за да предпази лицето си.
Не знам как се е научила, може би защото никога не съм ходила след нея и докато пълзеше и когато се опитваше да проходи. А когато проходи, тя обикаляше навсякъде, близо до масата, но никога не се е удряла в ръб. Единствено, когато започнахме да излизаме навън, като свърши зимата и я пусках от количката, първите 2-3 пъти ходих близо до нея за да свикне с неравностите навън. Все пак в къщи, колкото и препятствия да има, пода е равен.
Като се има предвид, че сама се катери по пързалките, и по доста стръмните, с голямо разстояние между стъпалата, и не е падала, съм била винаги много спокойна.
Сама се качва и слиза по стъпалата във входа, понякога се придържа към стената, но не винаги, реши да импровизира и да ме изненада.
Бяхме на терасата, тя се качи на стола и седна накипрена и доволна, взе телефона в ръце и ми се смее насреща. Но изпусна телефона и реши да го вземе. Гледайки към него, се опита да слезе, но тъй като беше по боси крачета, а не по панталони или чорапогащник и крачетата й се залепиха. За секунди, полетя и заби глава в пода. Секунда преди това я снимах, как гордо държи телефона в ръцете и казва ААААА (Ало, ма не точно).
Драмата беше точно 2 минути. Една минута рев и още една се опитвах да видя как са й зъбките – всичко изглеждаше наред, само леко прокървиха венците й.
Но, явно това не й стигаше, беше и нужен повече адреналин. Реши, 10 минути по-късно, ще скача от дивана. Но тъй като възглавниците на дивана се махат, и тя старателно ги събори върху самия диван докато скачаше, последната възглавница я подведе. Скачайки върху нея, тя подскочи по очи на пода.
Писък, рев и след 2 минути следващата пакост.
Няма умора, вече не мога да си представя какво ме чака.
Капака беше след като излязохме навън. Гоненици, бягане, катерене по пейки и колела… както се затича като се гонихме с нея, и точно й казвам не бягай, ще паднеш, много бързаш и ТУП. Този път по чело. На мама щурчето, скок подскок и накрая ОХ.
За щастие, удара беше съвсем слаб, или просто нейната глава е много здрава, леко се зачерви, но на другия ден имаше само 1-2 точици.
Смея да се похваля, че от всичките екстремни ситуации се е разминавала с наистина леки травми.
Надявам се малко да се кротне, но ако наистина крушата не пада по-далеч от дървото – Няма такива шансове на мама принцесата.
Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, майчинство, споделено
Вижте и това: