Бебе каскадьор

Да Ви разкажа как моята малка каскадьорка падна в един ден 3 пъти…
Не, че не пада поне по 30-40 пъти на ден, но паданията са и направо професионални. Или по памперс без да реве, става и продължава към следващата щуротия, или пък по лице, с опънати ръце напред за да предпази лицето си.
Не знам как се е научила, може би защото никога не съм ходила след нея и докато пълзеше и когато се опитваше да проходи. А когато проходи, тя обикаляше навсякъде, близо до масата, но никога не се е удряла в ръб. Единствено, когато започнахме да излизаме навън, като свърши зимата и я пусках от количката, първите 2-3 пъти ходих близо до нея за да свикне с неравностите навън. Все пак в къщи, колкото и препятствия да има, пода е равен.
Като се има предвид, че сама се катери по пързалките, и по доста стръмните, с голямо разстояние между стъпалата, и не е падала, съм била винаги много спокойна.
Сама се качва и слиза по стъпалата във входа, понякога се придържа към стената, но не винаги, реши да импровизира и да ме изненада.
Бяхме на терасата, тя се качи на стола и седна накипрена и доволна, взе телефона в ръце и ми се смее насреща. Но изпусна телефона и реши да го вземе. Гледайки към него, се опита да слезе, но тъй като беше по боси крачета, а не по панталони или чорапогащник и крачетата й се залепиха. За секунди, полетя и заби глава в пода. Секунда преди това я снимах, как гордо държи телефона в ръцете и казва ААААА (Ало, ма не точно).
Драмата беше точно 2 минути. Една минута рев и още една се опитвах да видя как са й зъбките – всичко изглеждаше наред, само леко прокървиха венците й.

Бебе каскадьор
Close
Бебе каскадьор
Бебе каскадьор
Close
Бебе каскадьор
Бебе каскадьор
Close
Бебе каскадьор
Бебе каскадьор
Close
Бебе каскадьор
Бебе каскадьор
Close
Бебе каскадьор

Но, явно това не й стигаше, беше и нужен повече адреналин. Реши, 10 минути по-късно, ще скача от дивана. Но тъй като възглавниците на дивана се махат, и тя старателно ги събори върху самия диван докато скачаше, последната възглавница я подведе. Скачайки върху нея, тя подскочи по очи на пода.
Писък, рев и след 2 минути следващата пакост.
Няма умора, вече не мога да си представя какво ме чака.
Капака беше след като излязохме навън. Гоненици, бягане, катерене по пейки и колела… както се затича като се гонихме с нея, и точно й казвам не бягай, ще паднеш, много бързаш и ТУП. Този път по чело. На мама щурчето, скок подскок и накрая ОХ.
За щастие, удара беше съвсем слаб, или просто нейната глава е много здрава, леко се зачерви, но на другия ден имаше само 1-2 точици.
Смея да се похваля, че от всичките екстремни ситуации се е разминавала с наистина леки травми.
Надявам се малко да се кротне, но ако наистина крушата не пада по-далеч от дървото – Няма такива шансове :) на мама принцесата.

Етикети/Тагове: , ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
1 юни 2009, категория Майчинство и отглеждане, Спoделено.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

Все още няма коментари.

Остави мнение/коментар