С всеки изминал рожден ден, празника на детето става все по-различен.
На първия рожден ден се суетях около гостите, да не пропуснем да поканим някой, дали всичко ще е достатъчно, дали ще им хареса на гостите…
На втория рожден ден поканихме в клубчето само родителите с децата, а роднините дойдоха на гости у нас.
На третия рожден ден в началото исках да празнуваме в ресторант, с всички – приятели, децата им и роднини. Да вземем клоун и той да забавлява децата. Но…
Това определено щеше да е грешка и се радвам, че не я допуснах. Замислихме се, какво всъщност е рожденния ден за нея?
ТОРТА и духането на свещички! Това е нещото, с което детето ни асоциира рожденния ден, независимо дали е нейн или на друго детенце. Онази светлина от запалените свещи, която блещука в очичките на мъничетата като звездички, очаквайки нещо приказно да се случи.
Тя така и не заобича да ходи по клубчета и места, в които има твърде много деца, които не познава. Радоста за нея беше, да прекара цял ден с мама и тати (което е обяснимо, като работещи родители ни вижда за по 2-3 часа на ден), да има торта (а защо не и две?), да духа много пъти свещички и вниманието да е изцяло за нея!
Да, това беше и нейния празник. Много забавления, много балони, гости у дома, които идваха цял ден и цял ден детенце се забавляваше и се радваше, че е около нас.
Какво би станало, ако бяхме за пореден път в клубче, или пък бяхме взели клоун?
За два-три часа, които обикновенно трае един такъв празник, щеше половината от времето да се гушка в нас, докато се адаптира с обстановката и многото хора, които вижда 2 пъти годишно. През това време ние нямаше да може да видим гостите, а останалия час, щеше да кажем по едно „как си“, и да нямаме време да изслушаме хората, защото в този момент викат например, родителите на друго дете и настава суматоха. Или пък е дошло време да „дойде рожденния ден“, а именно – тортата.
Всъщност, причината да вземем това решение бе точно това. По списък 45 човека, които няма да може да видим, нито да сме част от празника на детето си. И най-важното, думите на детето ни, които бяха решаващи при взимането на решение, които каза 10 дни по-рано. Случи се следното:
На рожденния ден на баща й заведохме неговите и моите родители на ресторант. Всичко беше чудесно, забавлявахме се, храната беше превъзходна и различна и когато стана време да си ходим, малката каза: Не, искам да дойде!? Кой да дойде мами? Искам да дойде рожденния ден!? Но това е рожденния ден! Не, не, искам да дойде тортата!
Всъщност, какъвто и празник да организираме, за детето ни е важно да има торта! И да е с мама и тати!
Нищо друго.
Е, точно това и направихме както казах. Това е нейния ден и тя има право на избор. Това бе най-хубавия й рожден ден до сега и съм щастлива, че изкарахме толкова хубаво и бяхме през цялото време всички заедно.
А галерията може да видите част от снимките от третия рожден ден на малката принцеса!

Етикети/Тагове: за детето, майчинство, рожден ден