Естествено водно раждане
Напоследък все повече се говори за естествено раждане, раждане в домашни условия, неасистирано раждане и свободата на движение по време на контракциите. И след като второто ми раждане, протече много по-приятно и безболезнено от пъвото, разбирам защо все повече хора се ориентират в тази посока.
Никой не отрича ползите на медицината и лекарската намеса, когато тя е наистина необходима. Но след като съм преминала и през двете раждания – нормално, асистирано, окситоциново, с упойка и естествено водно раждане, без медицинска намеса, някой ден ако решим да имаме трето, мога и в домашни условия да родя.
Преди раждането много четох, гледах филми (домашно раждане, неасистирано раждане в болница, домашно раждане дори на седалишно бебе) и се интересувах от естествените начини на раждане. Тогава осъзнах, че няма причина, да раждам с упойка, на системи, да стоя разкрачена на козата и да чакам някой да ми каже кога и какво да правя.
Бях решила, че ще раждам в болница, но исках да стане без медицинска намеса и всичко да е под моето ръководство.
Имах предварителна уговорка с моята лекарка – раждане без нейната намеса, освен ако не се налага или аз не поискам, бебето да поема аз, а не акушерката, пъпната връв да бъде срязана едва след като спре да пулсира, като до тогава бебето е в мен.
Тя за щастие изпълни всичко, което аз исках и предварително бяхме говорили. И за щастие, раждането беше без проблеми и усложнения, за да се налага нейната намеса.
Седмица преди раждането получих контракции, болезнени, чести, но те спряха след 8 часа. Тогава бях с 4 см разкритие, мека шийка и имаше всички предпоставки да родя. Но човека беше решил да постои на топло още няколко дни.
Тогава започна чакането! Признавам си, че това беше доста напрегнато чакане. Корема ми беше толкова голям, че се чудех как изобщо намира място да рита постоянно. Ден след ден, в очакване да започнат отново контракциите, получавайки постоянните ритници на мъника, вече нямах търпение.
Дойде 25-ти октомври. Всеки ме питаше – кога ще раждаш, няма ли да раждаш, дори в градината на каката се учудиха, когато отидох да я взема на 25-ти. Точно тогава, след поредния коментар, казах, че няма да родя днес, а утре – на 26-ти октомври.
Може би и аз и бебо вече бяхме готови да се видим очи в очи.
Легнахме си към 22-23 часа, но не бе за дълго. Към 2 часа се събудих от позната вече болка. Прегледах списъка за раждането, приготвих се да взема душ и събудих таткото. Обадих се на лекарката и се оказа, че в момента е на друго раждане. Докато бях в банята, всичко беше добре. Не ми се излизаше от там, но беше добре да се ориентирам към родилното.
Контракциите бяха чести, болезнени, но търпими. По спомен от първото, на 5 см ми биха упойка, защото вече не издържах на болката.
Едната баба дойде, за да остане при каката. Тя се събуди и й обяснихме, че сега отиваме в родилното и после тати ще дойде да я вземе и доведе при мама и бебо. Милата, тя бе усетила момента, както и когато забременях, а ние още не знаехме, че съм бременна. Тогава тя претърпя метаморфоза.
Пристигнахме в родилното. След всички декларации, попълване на данни и детайли мислих, че ще родя в приемната. Бях със 7 см разкритие и контракции през 2 минути.
Отидохме в залата за водно раждане. И тогава вече се успокоих. Стаята беше студена, но бяха пуснали печка. Побързах да се съблека и да вляза във ваната с топла вода.
Поискаха да ми сложат абокат, само за всеки случай … но отказах. Знаех, че при положение, че всичко до сега е било наред и сега всичко ще мине както съм си представяла.
Малко жени раждат във вода, за което мога да кажа, че родилките губят, особенно ако състоянието им го позволява. Усещането под душа и облекчението на болката е нищо в сравнение с потапянето в топлата вода. Таткото беше до мен, поливаше ми гърба, докато лекарката довърши някой задачи и се върна. Светлината в залата беше приглушена, като от нощна лампа. За разлика от нормалната родилна зала, в която очите ти са заслепени от луминисцентрното осветление.
Интервала между контракциите се увеличи – вече бяха на около 3 до 5 минути. Преди това бяха доста по-чести и по-болезнени. Но това е нормално, водата забавя раждането, облекчава болката, и в същото време дава на тялото достатъчно време да се разтвори само, по-лесно и без разкъсвания.
Най-изненадващо беше, че се появи някаква жена, която трябваше да ми вземе кръв от пръста. Самата тя не ми отговори защо ми взима кръв. Отговора беше – „така трябва“. След като ми дезинфекцира пръста, преди да ме набоде започна следващата контракция и аз се потопих във водата, заемайки удобна за мен поза. Тя се развика и засумтя, защо съм се потопила, и не съм изчакала? Тя имала още толкова много работа за да стои и да ме чака … Не коментирам! Ето тези моменти и хора отблъскват все повече хора от болницата.
Раждането напредваше, болката се усилваше, макар постепенно. Не знаех какво да очаквам, но знаех, че каквото и да е, ще се справя. Периодично лекарката ме проверяваше с какво разкритие съм, въпреки че не бе най-приятното нещо, точно по време на раждане и контракции. Периодично ми мереха тоновете с някакъв портативен уред, който повече бучеше, отколкото да отчита. Настана паника, когато уреда се развали, не отчиташе тоновете, а аз си усещах бебо как мърда. Включиха големия уред, за да се успокоят, след което им кажах, че повече не искам да ми мерят тоновете. Вече бях с пълно разкритие и това мерене ме изнервяше.
Трудно е да ви опиша, какво е удоволствието от раждането във вода. Когато вече имах пълно разкритие, попитах гинеколожката ми, какво още да очаквам, ще боли ли повече от това? А тя ми каза, че остават само напъните и процеса на „изгонване на плода“. Това още повече ме мотивира и успокои. Трудното и болезнено бе минало. Околоплодния мехур се бе спукал спонтанно, не сме разбрали и кога. Водите явно са били бистри, защото водата във ваната си бе бистра до преди излизането на бебо.
Знаех кога да напъвам, знаех кога да почивам. Само ми напомняха да дишам и след 4 напъна, големия малък мъж се появи. Усетих облекчение и едно покрито с верникс бебенце изплува. Беше невероятно. Гушнах го и не можех да повярвам, че всичко мина толкова лесно и приказно. Стояхме във ваната още десетина минути и чак когато беше спряла да пуслира, прерязаха пъпната връв. Взеха го само за да го облекат и после ми го дадоха. Таткото дойде след минута и пое новия член на семейството ни.
Стояхме половин час тримата, гушкахме бебето и се наслаждавахме на момента заедно.
Тогава осъзнах, какво съм пропуснала с каката, но няма как да върна времето. Затова обаче, ако някой ден решим да имаме още деца, пак ще родя естествено, а защо не и в домашни условия…
Етикети/Тагове: естествено раждане, неасистирано раждане, раждане, раждане във вода
супер, мн се радвам за вас:) Да ви честит новия член на семейството и да ви носи мнго радост и усмивки:)!