Поредното предизвикателство, което не само ме накара да се замисля, но и да поискам този перфектен ден. Пламен Петров развинти въображението си, разказвайки за неговия прекрасен ден, а мен и още доста блогъри, отново предизвика да извадим съкровени мечти и тайни на показ.

Повече от три месеца вече се наслаждавам на музикалните изпълнения на малката. В началото не й разбирах много от тананиканията, докато не дойде момента, в който започна с ясни думички и мелодия да пее песничките, които слуша в яслата и у дома.

От месеци се каним да отидем на гости, на вилата на наши приятели. В събота се разбрахме и с огряването на неделните слънчеви лъчи, натоварихме един сак детски багаж и потеглихме. Вилата е на 25 километра от София, с голям двор, прекрасен навес и хладинка.

Няма как да опиша удивлението си от начина, по който са възпитани голяма част от подрастващите. Тук дори няма да споменавам пубертетската възраст, а онези начални 7 до 10 години.
Бяхме на детска площадка в друг квартал. Като казвам детска, имайте предвид за деца от 1 до около 4-5 години – пясъчник, 2 люлки

Какъв би бил живота ни без 1-ви юни? Или пък без Коледа? Или без деня на рождения ни ден?
Събуждайки се от будилника, чух малката ми принцеса да казва „абота, абота“ … Сърцето ми застина за миг. Искаше ми се в този момент да я прегърна и да й кажа, че днес мама няма да ходи на работа.

Сряда, 26 май бе един невероятен ден, който не мога да не споделя с вас.
Бяхме канени на бал, на моя племенница. Тъй като празненството бе запланувано да е от 15:30, реших, да направя няколко неща.
Предишния ден говорих със шефа ми, дали мога да си тръгна на обяд. Но и да доведа една нова колежка в офиса. Сетете се, коя беше новата колежка – моята малка принцеса, за която всички ме питаха, кога ще я доведа да я видят вече пораснала.

Вчера се завърнахме от една прекрасна почивка в Банско. В четвъртък заминахме с малката още на обяд, а с нас пътуваше още едно хлапе и майка му, от компанията ни. Скромна компания от 22 възрастни и 15 деца