Напоследък се случват много неща, които буквално ме изсмукват от емоции, адреналина ми е толкова повишен, че спя по 1-2 часа, будя се и не мога да заспя отново. И докато сомнамбулствам си мисля за хиляди неща. Едно от последните, бе спомените ми за детството.

Часът е 3:30 през нощта. Малката се промъква в леглото ни, гушка ме и започва да завзема част от пространството ми. Мирише на бебе, въпреки, че вече си е дете, онзи детски аромат ме приспива и успокоява. Гушнах я и се опитах да заспя.

Ако преди време някой ми беше казал, че всичко което искам може да се постигне, само ако достатъчно силно го искам, може би нямаше да му повярвам.
Но, след всичко, което се случва последния месец, последните години, вече нямам колебания.

Има неща, които не могат да се опишат, нито разкажат и колкото и да ти се иска да обясниш усещането, то просто не може да се обрисува с думи.

Наближава полунощ. Пътуваме.

Вероятно повечето сме в пред великденско настроение. И няма да излъжа, ако кажа, че с нетърпение чакам утрешния ден. От една страна, защото в градината на малката ще има изложба с техните Великденски произведения последните дни, а от друга, защото с нея ще боядисваме яйцата на

Телефона позвъня в 6:30 като всяка делнична сутрин. Ставам бавно от леглото, а главата ми тежи като олово. Хващам я с две ръце и се опитвам да я раздвижа, но ме е страх, че тежестта на оловото ще надделее. Добрах се го аптечката и пих един аналгетик.

Последните седмици от живота ми претърпявам сътресения, в следствие на някой промени в работата ми. И съвсем естествено, това дава отражение на емоционално ми състояние, душевното спокойствие и личните отношения у дома.