Часът е 3:30 през нощта. Малката се промъква в леглото ни, гушка ме и започва да завзема част от пространството ми. Мирише на бебе, въпреки, че вече си е дете, онзи детски аромат ме приспива и успокоява. Гушнах я и се опитах да заспя.
След час усилия я гушнах и се опитах да я преместя в нейното легло, но тя промърмори. Казах й: „мами, хайде на твоето за да може да поспим, че крачетата ти много ме ритат“. А тя: „няма, искам при теб, аз ще си ги прибера“.
И така до сутринта, наистина си прибра крачетата, но почти не съм спала.
Мислих за днешния ден, който вече тя осъзнава, по неин начин, знае, че е по-различен, защото всички получават подаръци, не само рожденика
Вчера имаха тържество в градината. Бяха невероятни, някой по-отпуснати, други по притеснени, моето се разплака като ме видя. Скъса ми се сърцето. Отидох да си я гушна, а тя, моята малка принцеса докато се успокои представлението почти свърши.
Отказа да си каже стихчето, а когато вече искаше, беше минал нейния ред.
Истината е, че няма значение дали едно дете си е казало стихчето, дали е участвало в публично представление, а дали то се чувства комфортно, правейки го.
Беше важно, че съм там, беше важно, че тя е до мен и търси моята подкрепа. Нищо друг няма значение.
Преди да си тръгнем ме попита – къде ми е подаръка!? Признавам, изненада ме, освен, че не й бях купила, не очаквах тя да си го иска
- Подаръка ще си го получиш после, каквото си избереш! Ти какво искаш?
- Амииии, живо бебе?
- Но то не може да се появи сега, толкова бързо.
- Да, но да влезе в корема на мама?
- Добре, ще помислим, а искаш ли нещо да купи мама? Шоколад, яйце, бонбони, сладолед?
- Даааааа, искам сладолед! Аз много обичам сладолед!

Това бе нейния избор. От десетина дни всеки ден ни моли да купим сладолед. А на мен не ми се иска, защото до скоро покашляше, а пък на мен ми е едно от любимите изкушения.
Отидохме за сладолед, вдигнах я за да си избере, като очаквах, да поиска от тези по-детските, шарените. Тя избра тип ескимо, чист млечен сладолед със шоколадова глазура. И го изяде, без дума да обели. Сякаш това бе най-съкровения и момент.
Изненадах се. Никога не е лишавана от сладки неща, бонбони, шоколади и подобни. Но след лошия спомен от миналата година, когато яде сладолед – гнойна ангина, ми беше трудно да се реша отново. Тя обаче си яде сладоледа бавно, наслаждаваше му се и бе най-щастлива, от факта, че е получила така желания подарък – сладолед
Днес я чакат нови изненади и нямам търпение да отида да я взема.

А вашето дете, какъв подарък поиска за днешния ден на детето? И какво му подарихте вие?

Етикети/Тагове: 1 юни, за детето, празник, сладолед