Напоследък се случват много неща, които буквално ме изсмукват от емоции, адреналина ми е толкова повишен, че спя по 1-2 часа, будя се и не мога да заспя отново. И докато сомнамбулствам си мисля за хиляди неща. Едно от последните, бе спомените ми за детството.
Имах хубаво детство, но като всяко дете тогава не осъзнавах какво съм имала.
Говорим с мъжът ми за лятото и броя останалите дни отпуска, които не виждам как ще ми стигнат, за всичко, което искам. Предишния ден попитах майка ми, кога ще са в отпуска и като всяка година от както се помня, те са отпуска през август за един месец! Един месец извън София.
Тогава си спомних какво беше, когато бях дете. Заминавахме на едното село за десетина дни, после на почивка на морето и накрая на другото село за още десет дни. Пътьом обикаляхме из цяла България, по манастири, паметници, пещери … Година след година пораствах, и като повечето тинейджъри започвах да се отегчавам, да почивам с родителите си. Исках да порасна, за да ме оставят през ваканцията, а не всеки път да ходя с тях. Просто защото малко по малко интересите ми се променяха.
А сега, милея за времето, в което имаш безгрижието да запалиш колата и да обикаляш месец, където поискаш, в рамките на възможностите си. И ми стана мъчно … родителите ми правеха всичко за да ни дадат повече, от колкото беше по силите им. Обикаляхме, защото те обичаха и искаха и у нас да посеят любовта към природата, културата, историята. За щастие успяха. Но дали ние ще успеем да предложим на децата си времето, за да се влюбят и те в пътешествията? Може и да не е това тяхното призвание, но ако не им дадем шанс да се докоснат, те няма как да го заобичат.
Факт, ако никога не си ходил на планина, няма как да я заобичаш. Ако никога не си ходил на театър, няма как да харесваш да ходиш на театър. Дали ще започнеш да рисуваш, ако никога не си виждал молив?

С годините човек осъзнава, колко е хубаво да си дете. И колко малко му трябва на едно дете.
Ако за миг започнем да мислим като децата си, и да се вслушваме повече в техните желания и нужди, ще разберем, че няма играчка, която да е по-ценна, от разговора ни с детето, от това, да му позволим да бъде дете, докато може!

Честит първи юни на всички, които са запазили детското в себе си!
Честит първи юни мамо и татко – благодаря Ви, че ми дадохте това детство!
Честит първи юни мило мое момиченце – бъде все такова прекрасно дете!

Етикети/Тагове: детски спомени, детско лято, детство, за детето, лятна ваканция, минало, родители, споделено, спомени, спомени от детството