Пробиване на уши

Пробиване на ушиНаближава Благовец (Благовещение) – 25-ти Март, а това по традиция е ден, в който се пробиват ушите на момичетата. Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. И като привърженик на традициите съм решила да пробием ушите на малката точно тогава. От двете баби има златни обички, но бих искала да й сложа медицински с пистолет. По много смътен спомен от детството ми, става за секунди, и усещането е убождане.

Замислих се, за козметичен салон, но в козметичните салони, колкото и да са добри, пистолета не се стерилизира, а само дезинфекцира.
Мисля, че не е достатъчно, като се има предвид, че има хиляди болести, които могат да се предадат.

Другият вариант е, да й пробия ушите в болница или медицинско заведение, където извършват тази манипулация.

Надявам се, всичко да е наред, и до Великден да зараснат ушичките.
След няколко месеца, ще й сложа малките обички, които са мънички халки с камъчета. Много са нежни и няма как да боцкат детето докато спи.

Затова се зачудих, вие, майките на момиченца, къде и кога пробихте ушите на малките си принцески?
Ще съм благодарна на всяко мнение!

Етикети/Тагове: , ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
22 март 2010, категория Майчинство и отглеждане.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

16 Коментара по "Пробиване на уши"

  1. tedi казва:

    ami i az kato teb sum re6ila sega na blagovec da probiq u6ite na moeto momi4ence.moi priqtelki sa go pravili s pistoleta za koito govori6 i burzo zazdravqli u6i4kite na de4icata.tui 4e uspeh…

  2. Виктория казва:

    Здравей Миленка,Аз пробих ушите на моята принцеса точно на Благовец миналата година.Никога няма да забравя колко ужасен и студен ден беше .Валеше сняг ,имаше виелица ,но аз твърдо решена ,че това ще е деня опаковах малката шушулка,която беше на 9 месеца тогава ,сложих я в кенгурото и потеглих.Пробихме ушичките в козметичен салон.За мое огромно щастие 30 мин след това тя не помнеше нищо от болката и даже не се сети за манипулацията.Поплака мъничко при самото пробиване ,но това беше.Нямахме никакви проблеми .Постоя около 15 -20 дни с медицинските обеци и склед това сложихме златни.Моят съвет към всички майки,които се чудят кога да свършат тази работа е :Направете го колкото се може по-рано,докато не разбират и не помнят болката.А за поверието,че на този ден е по-безболезнено пробиването на уши съм абсолютно съгласна.Успех !!!И дано не я боли!

  3. Елица казва:

    Лично аз не бих пробила ушите на дъщеря, докато тя не ме помоли за това. Спомням си, че бях на 7 години, когато аз сама пожелах обеци. Бяхме двете с братовчедка ми и беше много забавно. Споменът и досега ми е много мил, защото ми беше предоставен избор, след като ми беше обяснено, че ако искам обеци трябва да знам, че мъничко ще ме боли, а ако не искам да ме боли не е необходимо да имам дупки на ушите. След дълго мислене женската суета надделя ;) Бях много горда, че взех самостоятелно решение по тоооооооолкова важен (така си мислех тогава) въпрос и че родителите ми уважиха моя избор :) Еееееххххх, детство…

  4. Ел казва:

    Присъедниявам се към мнението на Елица. Моите уши ги пробиха с пистолет на 5г. Беше много вълнуващ момент за мен. Освен това не усетих никаква болка. Не мисля, че е нужно малки момиченца да имат обици, те са достатъчно красиви и прекрасни и без такива аксесоари:)

  5. Таня Пеева казва:

    Аз заведох дъщеря ми да й пробият ушите, когато беше на 11 месеца, тъй като едната баба щеше да й подарява златни обеци за рождения ден и решихме, че за един месец би трябвало ушичките да заздравеят и да може на рождения ден да е с хубави обеци. Отидохме в козметично студио, близо до нас по препоръка на други мами, които бяха пробили там ушите на децата си. Милата ми душичка плака много, но не толкова от самото пробиване, а по-скоро докато й отбележат с маркер къде да са дупките. Тя по принцип не обича много да я пипат по лицето, косата, ушите, особено непознати. През целия път до вкъщи мрънкаше и ме гледаше сърдито, но след около час вече беше забравила и отново стана весела. Не сме имали проблем с медицинските обеци, ушичките не са се възпалявали и след месец сложихме златните обеци.

  6. vall казва:

    Здравейте и аз съм решила да пробиваме сега ушите на бебка- тя е на 9 месеца.
    Това ще е по -вълнуващ момент за мен, а не за нея :) Притеснявам се единствено да не си дърпа обиците /дори и медицинските/ ще сеге и никнат зъби и много неспокойна. Ще ходя при лекарка, която работи с пистолет- ставало за секунди. Но ще спазим обичая и дано всичко е наред.

  7. nikitOoo казва:

    Много вълнуващ момент беше и за моето семейство пробиването на ушите на дъщеря ни.Беше на 5 годинки тогава.Сама пожела да я заведем в „Mладост“ .Един прекрасен ден си дойде от детската градина и ни сподели желанието си.В събота отидохме с нея и баща и.Тя искаше да и ги пробият с пистолет.Самата тя не разбираше още за какво става дума.В д.градина си говорила с една нейна приятелка и от нея имаше повече информация.Беше много интересна,когато пробиха едната дупка,не беше на себе си от болката,която преживя.А когато мед.сестрата и каза,че трябва да пробият и другото ушенце,тя савсем категорично каза:“drugoto na tate“….Много беше интересна тази история.Тя,дъщеря ни много скоро забрави за болката,която я изненада тогава.Много пъти и разказвахме за това в годините,като се сетим.Тогава все още ние бяхме семейство,а от няколко години вече не сме заедно с баща и.Но това не бих забравила никога,и за мен самата беше много вълнуващо,защото тя направи своят избор сама да има дупки за обеци. Може би това беше първата и самостоятелна стъпка в живота и.След 17-ta si godina Ирена взе в свои ръце живота си и се справя отлично засега с него.Гордея се с дъщеря си,може би това и желание тогава беше наистина първото и самостоятелно решение,което ние с баща и безрезервно приехме и подкрепихме.Сложихме и сребърни обеци,които предлагаха в този козметичен салон в „Дом „Младост“ във Варна,където живеем.Не знаех,че има специален ден за пробиване на уши.Но….вече зная от писмата ви приятели,за което ви благодаря!

  8. Диана казва:

    Не мисля, че е редно да се пробиват ушите на малките момиченца. На мен ми ги пробиха към 10-11 годишна, когато сама поисках и мисля, че така трябва. Дечицата са толкова хубави, не им трябват такива средства за разкрасшване, освен това пробиването на уши вобще не боли ако това е притеснението на майките…..

  9. Милена казва:

    Пробихме ушите на малката. Разочарована съм от компетентността на доктора, но няма да коментирам това. След като всичко мина, малката само ме дърпа и ми казва: „Мамо, иж“ и си завърта главата, да ми покаже обичките. Това го прави по няколко пъти на ден, пред всички които виждаме, дори като говори по телефона се опитва да ги покаже. Голяма е фръцла и много се радва. Радвам се, че го направихме :)

  10. Елица казва:

    Честити да са ви :)

  11. Нела казва:

    Миленка, година след теб и аз съм пред огромната дилема с обеците… Много ме е страх да не й засегнем нещо, или пък да не я стресираме. От една страна не искам да й причинявам това сега, но пък си спомням колко беше ужасно моето пробиване на уши, когато бях вече съвсем осъзната – 5-7 години може би. А и не знам къде да отидем. Може би Вита…

  12. Милена казва:

    Нели, чесно казано, по-добре го направи някой друг ден след Благовец, но не и на деня. Причината е че всички тогава решават да пробиват на принцесите ушите и е невероятна лудница.
    На малката й пробиха ушите във Вита, като едната беше по-високо – значително по-високо от другата. Доктора бе облян в пот, която капеше по мен и детето, а капака бе, че вместо с маркер или друг лесно оставящ отпечатък писец, натисна ушетата със химикал, за да отбележи мястото и рева почна още тогава. Ако ги беше отбелязал с тънкописец, поне нямаше още в началото да стресира детето.
    Сега, тя има една дупка, защото много бързо падна едната обица и зарасна. Но така и не й сложих друга.
    Казах й, че когато поиска, ще отидем да й сложим. За щастие не помни нищо от този момент с дупченето, но за мен остана неприятен спомен.
    С две думи, голяма лудница ще е на 25-ти и всички ще са много изнервени. Сама реши дали това е и вашия ден.

  13. Нела казва:

    Май започнах да се отказвам. Ще го мисля. Мерси за споделеното!

  14. Цвети казва:

    Направете го в ден, в който детето и вие сте в настроение, а не когато „повелява традицията“ Ня вярвам някой нарочно да иска си причини стрес ипритеснения, да чака n- на брой часа за тая „важна“ процедура. Още повече, че почти всички (да не кажа всичките) деца, които излизат с вече поставени обеци са разтроени, пищят, реват и какво ли още не…. пълен ад!

    Най-добрият момент за пробиване на ушите е когато самото дете пожелае.

    Направих грешка с голямата ми щерка- пробих й ушите на тоя ден, обявен за най-добрия -25.март и да ви кажа доста време ушите й бяха подути, зачервени и я боляха- не даваше да ги пипна, камо ли да ги промия…. правех го тайно, когато заспи… На всичкото отгоре мацката, която й направи дупките беше от скоро явно, защото на второто ушенце вече й трепереше ръката, а малката (беше на 2г и 3мес.) вече яко се дереше от рев… Резултата е незадоволителен- едната й дупка е по- високо, отколкото трябва…

    С врората ми дъщеря реших да не правя същата грешка. Разхождайки се един есенен следобед, както си говорехме за децата и детската градина изведнъж ми каза“мамо, а ти кога ще ми сложиш обичките“ :) Тя ги има отдавна подарени, виждала ги е неведнъж, но никога до този момент не беше пожелала, а и аз не съм настоявала ;) И така, съвсем спонтанно отидохме веднага и сложихме обеци- тя си ги избра медицинските. Бяха сърчица с някакви камъчета :) )) понамръщи се малко след първото ушенце, но геройски издържа без да реве.Много съм горда с нея:) Леличката за награда й подари симпатична чантичка за бижута- от тези малките велурени с връзки.Беше много щастлива и на всеки се хвалеше с обеците :) ))

    Не сме имали никакви проблеми с ушите, след месец й сложихме златните халкички.
    Медицинските обеци са с винтчета и не са удобни нито за сън на една страна, нито за дрехи, които се обличат/събличат през главата- носехме предимно блузи с жипове и копчета за целта ;)

  15. Цвети казва:

    Да добавя- малката ми дъщеря беше на почти 5 годинки, която сама поиска да има обеци.
    Абсолютно съм съгласна с Елица.
    И още нещо да добавя- моя приятелка живее от 10години в Холандия и ми каза, че там докторите препоръчват дупченето на ушите да стане след 2-рата година на детето, тъй като ушите имат изобилие от биологично активни точки.
    Успех на всички! :)

  16. ани казва:

    моето момиченше е на 1 г, няма обици и няма да и слагаме скоро, ще изчакаме сама да пожелае това,причината е, че на моя приятелка детето му разкървавиха ухото в градината да му дърпат недружелюбни деца обиците, затова решихме с мъжът ми поне 1 клас да стане.

Остави мнение/коментар