С всеки изминал рожден ден, празника на детето става все по-различен.
На първия рожден ден се суетях около гостите, да не пропуснем да поканим някой, дали всичко ще е достатъчно, дали ще им хареса на гостите…

Да си призная, дори не ми се пише, много ми е особено настроението. Отдавна не съм изпадала в такава меланхолия с привкус на пролетна умора, отегчение и апатия.
След прекрасните празнични дни изпълнени с невероятни моменти, запомнящи се мигове и емоции с повече адреналин, не мога да си обясня състоянието.

След поредното дълго отсъствие, отново съм на линия, кипяща от емоции, премеждия, но и успехи.
Обикновено, когато детенце се разболее, оставаме в къщи и е почти невъзможно да пиша и да споделям с вас. И този път, причината за мълчанието беше върлуващия вирус.

Поредната сутрин, в която ставам, пробудена от алармата на телефона. Оглеждам се, а навън е тъмно и лъха на студ, мъгла и … зима. До мен едвам помръдва любимия, а малко мишле от съседното легло ококорва очи, поглежда ме, и се завива обратно през глава.

Последните две седмици за мен са истинско приключение с малкото ми диване в къщи. Защо ли го наричам така? Може би всички родители на моменти наричат децата си по галено-щур начин, в зависимост от поведението им.

Какви подаръци правите със снимки на децата си по Коледа? От къде ги поръчвате и доволни ли сте?
Задавам този въпрос, защото много с чудя. Харесвам идеята за чашите със снимки и отдавна се каня да направя.

Неделя сутрин решихме да отидем на разходка в южния парк, заедно с приятелско семейство. Малката нямаше търпение да тръгнем, като разбра, че ще се вижда с „батковците“. Те са момчета на 9 и 12 години, но имат завидно отношение към по-малките и невероятно възпитание. Всеки път като им ходим на