Какъв би бил живота ни без 1-ви юни? Или пък без Коледа? Или без деня на рождения ни ден?
Събуждайки се от будилника, чух малката ми принцеса да казва „абота, абота“ … Сърцето ми застина за миг. Искаше ми се в този момент да я прегърна и да й кажа, че днес мама няма да ходи на работа.

Сряда, 26 май бе един невероятен ден, който не мога да не споделя с вас.
Бяхме канени на бал, на моя племенница. Тъй като празненството бе запланувано да е от 15:30, реших, да направя няколко неща.
Предишния ден говорих със шефа ми, дали мога да си тръгна на обяд. Но и да доведа една нова колежка в офиса. Сетете се, коя беше новата колежка – моята малка принцеса, за която всички ме питаха, кога ще я доведа да я видят вече пораснала.

Вчера се завърнахме от една прекрасна почивка в Банско. В четвъртък заминахме с малката още на обяд, а с нас пътуваше още едно хлапе и майка му, от компанията ни. Скромна компания от 22 възрастни и 15 деца

Напоследък зачести отсъствието ми от блога, което не ми харесва, но няма как да го променя за момента. Затова, предпочитам да споделя, каква е причината да не пиша напоследък.
Причината е моето малко мишле, което за пореден път е болно, вече се оправя всъщност, но повече от 10 дни сме си у нас.

Има моменти в живота, в които си спомняме за всички онези дребни неща, които ни правят живота красив. Моментите, в които трябва да се радваме, че сме живи, здрави, родителите ни са около нас, имаме семейство, деца, и всеки един миг от живота ни значи нещо.

Не мога да не споделя с вас, как ме изненада моята принцеса.
Бях я оставила в кошарата, да си подреди куклите преди да заспи и отидох в кухнята за 5 минути.
След няколко минути малката ми принцеса се появява с широка усмивка, по боси крачета в кухнята и ме гледа очарователно.

Какво е усещането, което имате, години след първата среща с човека, станал ваш спътник?
Днес стават точно 3 години, от първата ни романтична среща с моя вече официален спътник в живота.