С дете на абитуриентски бал

Публикувано в: Спoделено

Сряда, 26 май бе един невероятен ден, който не мога да не споделя с вас.
Бяхме канени на бал, на моя племенница. Тъй като празненството бе запланувано да е от 15:30, реших, да направя няколко неща.
Предишния ден говорих със шефа ми, дали мога да си тръгна на обяд. Но и да доведа една нова колежка в офиса. Сетете се, коя беше новата колежка – моята малка принцеса, за която всички ме питаха, кога ще я доведа да я видят вече пораснала.
Така и направих, сутринта станах, и след като вече бях готова, събудих малката. Тя в началото не искаше да става, но и казах: „Искаш ли да дойдеш с мама на работа?“
А тя ококори очички и ми отвърна: „ААА, мама, работа – тавам, тавам!“ И скочи да я обличам.
Невероятна картинка беше. Очичките й направо светеха. Накиприх я, направихме прическа от десетина опашки и се натоварихме в колата.
В офиса тя се стъписа. Десетина човека още на вратата започнаха да я заговарят, а тя вкопчена в мен и бебето си, не обелва и дума.
Това трая 15 минути :) След това се окопити, опозна обстановката и започна да се закача с всички.
Изкарахме чудесно, обядвахме в офиса и към 12:30 си тръгнахме.
Заспа в колата, а аз се заех със себе си :)
След като се наспа, облякох я, взехме тати от работа и отидохме на празника.
Там, забавленията не просто я погълнаха, ами направо забрави за мама и тати.
В заведението имаше батут, пързалка, люлка и огромна площ за бягане :) А какво друго му трябва на едно щуро и активно дете като моето?
Почти не яде. Беше толкова превъзбудена, че не можа да заспи в колата, но за сметка на това, не успя да чуе края на приказката и вече бе поела към страната на сънищата.
Изумявам се, как едно 11 килограмово парче месце има такава енергия. Като самонавиващ се часовник е. Всеки ден поне по 10 пъти оставам вцепенена от новите изречения, които сглобява. От няколко седмици е на етап въпроса „То?“ (Защо) и няма край, задаването му.
Едно дете може да се окаже много по-добър учител за нас родители, от колкото съм си представяла.
В целта си да задоволя максимално неуморимата и главица, генерирам какви ли не отговори, на въпроси, които не съм си мислила, че ще успея да отговоря.
На този празник се замислих, каква ли ще е моята малка принцеса на абитуриентския си бал …
И годините толкова бързо ще отлетят, че ако сега споделям истории и проблеми за 2 годишни, няма да усетя, как ще споделям с вас, за първите й любовни терзания, организацията й на бала, сватбата й …

Времето лети, затова най-доброто, което може да направим като родители е, да бъдем с децата си колкото може повече време. Защото тя никога повече няма да е на 2 годинки …

Етикети/Тагове: ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
27 май 2010, категория Спoделено.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

Един Коментар по "С дете на абитуриентски бал"

  1. ДЕНИ казва:

    БРАВО,МИЛЕНКА!ЧУДЕСНО!МНОГО МИ ХАРЕСА!

Остави мнение/коментар