Добра майка ли съм?

Добра майка ли съм? Има моменти, в които може би всяка майка си задава този въпрос. Причините, да се терзаем с подобен въпрос и негови производни обаче са много. Не една, не две, не дори три.
Случвало ли ви се е, да бързате (за работа например) и малкото ви детенце точно тогава да реши да саботира организацията ви?
„Хайде да се обличаме за училище (на яслата така й казвам)!“
„Не, искам да гледам филмче (което и да е любимо филмче). Не искам на училище, искам да гледам.“
Добре мамо, като се върнеш от училище, ще гледаш филчето.
„Не, искам малко да гледам.“ … Обличаме се докато гледа филмче.
Хайде да тръгваме.
„Не, не искам, искам да гледам.“…

След като спреш телевизора обаче, следва мрънкане, сърдене, понякога и тръшкане и следващата опозиционна реакция.

„Искам сок“ – давате сок. След минута, „искам вода“ – давате вода. „Не, не искам вода, искам да ям“ …
Какво искаш да ядеш?
„Искам да ям пастет“
Няма пастет мамо, искаш ли нещо друго?
„Не, искам пастет да ям“
Добре, ще купим от магазина.
„Не, искам сега, искам да ям“ … и т.н.

Една сага, с обяснения, мрънкане, искания и не-кане.

Даваш ябълка, която тя в крайна сметка е избрала, от всевъзможни изреждания, след което продължава тръшкането по стълбите, на път за излизане от входа.

Излизаш от дома вече във времето, в което е започнал работния ти ден, и за пореден път отиваш на работа с 30-50 минути закъснение. Не защото не си станал достатъчно рано, а защото всички неща, които изникват, винаги те саботират.
Изнервяш се, притесняваш се дали няма да се сблъскаш с шефа в коридора, когато идваш на работа почти час по-късно, и това месеци наред. Сагата продължава и всеки път едно и също.

Изпускаш си нервите и се караш, после дни наред чувстваш вина, за това, че си повишил тон. Кръга се затваря до следващото по-екстремно тръгване за училище и работа и няма край.

Пристигаме в яслата, преобувам я, а тя гледа приведено. Опитва се да ми се усмихне, за да каже извинявай по свой начин, и с поглед очаква моята реакция, за да разтопим ледовете.
Виждам онзи детски и невинен поглед, който може да ме разплаче и тогава започват да ме терзаят какви ли не въпроси, добра майка ли съм, че не мога да се справя с детето си, не успявам да се организирам, не успявам, да намеря по-лесен начин, да излизаме сутрин и т.н.
След нейния поглед и опит за усмивка, не мога да се сърдя повече и я прегръщам. Заболява ме душата, че съм се напрегнала заради това ангелче и очите ми се напълват.

Дали сме добри родители? Дали умеем да се справяме с проблемите? Дали намираме правилния подход към детето си? Добре ли комуникираме с децата си?
Въпроси, въпроси, въпроси … Отговорите обаче за всеки са различни. Може би понякога твърде много живеем за децата си и забравяме за себе си и нашите потребности.
Може би ако спрем да правим всичко друго, освен да гледаме детето, да се занимаваме с него във всяка минута която е с нас, може би ще е различно … Нямам представа. Може и да не е, но няма и как да разбера.
Важното е, в ситуацията в която сме, да намерим решение за справяне, или просто да не го взимаме толкова присърце. Каквато и да е друга ситуацията, решението винаги е различно. И не само ситуация, а до човек.
След едно такова начало на деня, освен че не мога да се концентрирам и да си свърша работата, тя е постоянно пред очите ми и още повече се терзая.

И като се замисля, че това са дребни ядове и житейски ситуации, сякаш си удрям сама шамар.

Това са нормалните етапи от развитието на детето и изграждането му като характер. Един ден ще ми се иска да е малка и да мрънка за всяко нещо, да ме разиграва като топка на футболно игрище, а аз ще чакам напрегнато телефона, да звънне и да ми каже поне, че ще закъснее, или пък, че няма да се прибере …

Защо си усложняваме живота, като се впрягаме в незначителните неща, вместо да се насладим точно на това, което имаме. Нито повече, нито по-малко. Просто да се насладим!

Етикети/Тагове: ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
13 август 2010, категория Майчинство и отглеждане.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

Все още няма коментари.

Остави мнение/коментар