След 3 години
Какво е усещането, което имате, години след първата среща с човека, станал ваш спътник?
Днес стават точно 3 години, от първата ни романтична среща с моя вече официален спътник в живота.
Връщайки времето назад в спомените, ме обхваща носталгия на моменти.
Носталгия, за времето, което имахме за да бъдем заедно. Да имаме време да седнем и да изгледаме дори един филм заедно в къщи. Толкова бързо се случиха нещата, че нямахме време да мислим, за последствията, от бързото им развитие.
Може би долавяте нотки на тъга? Не, съвсем не е тъга. За сметка, на нещата които нямаме в момента, имаме нещо много повече.
Живот, който и двамата сме искали. Малко прекрасно човече, което сутрин ни събужда с милувки, гушкайки се в нас, а вечер ни разтоварва с вечната си усмивка, от интензивния ден.
Една малка принцеса, която ни отне сърцата, и всеки път, когато имаме трудности, нейното присъствие ни помага да се справим с тях.
Дали е различно след брака?
Категорично! Още по-хубаво и поглъщащо е.
Дори не знам как да го опиша … Спомням си мигове, които ускоряват пулса ми и блокират мислите ми.
С всеки изминал ден, успяваме на постигнем това, което искаме. Силата, на това, че сме заедно и се подкрепяме ни дава още повече енергия, да постигнем мечтите и целите си колкото се може по-бързо.
Това постоянно жонглиране между работа, детето и нас самите в повечето случаи би довело до изтощение, умора и напрежение.
А това, че с малкото време, което имаме, успяваме да бъдем заедно и да се наслаждаваме, прави живота ни още по-красив.
Преди да сте завидели 
ще побързам да разваля романтиката. Разбира се, има моменти, в които има трудности, не познавам хора, които никога, за нищо не са имали разногласия 
, важното е, че тези моменти са толкова малко и отминават, сякаш никога не ги е имало и няма да ги има, че можем да се наслаждаваме на това което имаме.
След тези прекрасни три години ми се иска само едно – повече романтика и време да сме само двамата…
Етикети/Тагове: споделено
При мен годините са близо 20 и през всичкото това време любовта ни е ставала по-силна, по-всеобхватна и по-мъдра. Разбира се, всеки има недостатъци или неизкореними навици, но с течение на времето се научаваме да ги приемаме и дори да ги обичаме и да се шегуваме с тях.
Децата са ни били грижа, но никога не сме гледали на тях като на пречка. Родителската обич унищожава всеки помисъл за оплакване или съжаление. Днес, когато вече са големи, сме най-добри приятели и усещането да откриеш, че децата ти са станали възрастни хора, е възхитително. Просто започва един нов етап от живота. А ние преоткриваме свободата и любовта отново и отново.
Майк, всичко това е наистина чудесно. Децата са най-голямото богатство и най-добрите приятели, ако са възпитани с любов и уважение, както сте ги възпитали вие. Децата ти не ги познавам, но се радвам, че познавам теб и съпругата ти. Наистина, е чудесно да имаш пример за подражание сред приятелите си
Колкото до детето, тя съвсем не е пречка, дори в моменти когато имаме разногласия, без дори тя да го вижда, го усеща и ни напомня с поведението си. Тя е като датчик за нашето напрежение, моментално се променя, ако долови такова.
Проблема е, че сме твърде отдадени на кариера и професионално развитие и не ни остава достатъчно време за почивка. А почивката с нея, е наслада
Мило семейство, Честит Празник! Пожелавам ви още 30 Х 3 щастливи годишнини. Празнувате по начин, по който на ВАС харесва и се забавлявайте!
Моето семейство ще празнува 10 години този септември (2010). Гледната ми точка относно този Празник е малко по-различна. В никакъв случай не е черногледа. Просто в нея децата нямат място. Празникът е само на съпругът и съпругата … дори и „лепилото“ в трудните моменти трябва да са САМО те двамата. Винаги съм мислила така: Съпругът ми трябва да ИСКА да е с мен, дори и деца да нямаме (имаме две най-прекрасни деца), а и когато вече „нямаме“ (когато излетят от семейното гнездо) пак да ИСКА да е с мен. Затова и когато се венчахме със съпруга ми след 8 години граждански брак – децата не присъстваха на тържеството. НИЕ се забавлявахме. Нашето едно цяло. Искахме да сме само двамата на НАШИЯТ празник. Да не сме и мама и татко, дъщеря, син, приятелка, приятел, а само съпруг и съпруга.
Желая ви от сърце МНОГО, МНОГО, МНОГО щастие. С обич: Цвети