Когато няма връщане назад
Има моменти в живота, в които си спомняме за всички онези дребни неща, които ни правят живота красив. Моментите, в които трябва да се радваме, че сме живи, здрави, родителите ни са около нас, имаме семейство, деца, и всеки един миг от живота ни значи нещо.
Когато няма връщане назад, целия ни живот минава като на кинолента и си припомняме такива неща, които дори не сме подозирали, че помним.
В такива моменти, единственото, което искаме да направим, е да сме имали повече време с този човек, да сме му казали всичко, което все сме отлагали или сме смятали за незначително, да се повтаря всеки път.
А когато няма връщане назад, и знаем, че няма да имаме никога повече възможност да кажем на този човек: „Обичам те, Липсваш ми, Прости ми“ или всички други чувства, които нахлуват, не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да простим на себе си, че сме пропускали да направим всеки миг от живота си значим.
Но няма връщане назад … Няма как да върнем миналото … Можем само да променим бъдещето си …
И наистина можем, с онези дребни неща, които правят живота ни пълен … Онези неща, които ни се струват ненужни, но значат повече, от колкото си представяме, до момента в който, не се срещнем с черната коса …
Живейте всеки миг от живота си, сякаш е единствения с който разполагате.
Не пропускайте да се обадите на близките си, отлагайки го за по-късно, защото по-късно може и да няма.
Не пропускайте да кажете „Обичам те“ на родители си, и любимия човек. Един ден, ще искате да го изкрещите, но няма да може да го чуят …
Не се ядосвайте за глупости, няма как да промените хората, може да промените обаче себе си, и да ги заразите с вашата промяна.
Не забравяйте да се усмихвате, един ден, ще видите много тъжни лица, на които ще липсвате.
Не забравяйте, че няма връщане назад, и само от вас зависи, как ще изживеете тези мигове.
Етикети/Тагове: да се замислим, споделено
благодаря за статията.истината е точно такава.от няколко години се боря с миналото си,сложих ред на чувствата си….боря се и не искам да се откажа.вярвам в себе си,макар да ми е доста трудно.живея,сякаш тепърва почвам живота си,а съм в залеза на своя живот,минаха годините…простих на другите,които са ме наранили,обикнах повече себе си.и…. ще продължавам да се обичам.радвам се на дребните неща,които правят живота ми наистина пълен.не искам да вращам миналото си назад,искам да променя бъдещето си.трудно ми беше,но ще успея!
Това е самата исктина.И колкото по -рано го разбере човек,толкова по рано ще съумее да направи живата си по-качествен,чувтвата си по-пълни и себе си по-щастлив.А когато човек е щастлив,това дава отражение и на хората около него и на ежедневните , дребни неща.Винаги идва момент да разберем ,че нещо сме пропуснали да кажем,да изживеем,да простим….,когато човека вече го няма го
осъзнаваме с още по-голяма сила.Но…живота продължава и няма връщане назад!
Затова човек трябва да изживява мига.Да изживява всеки ден от живота си с пълна сила -и най- дребните неща да направи извор на голямо удоволствие.Удоволствие да си с близките си ,удоволствие да им поднесеш една топла усмивка,удоволствието просто да поседиш мълчешком до човека ,когото обичаш!
Но дори да си пропуснал мига ,да си загубил някого и да те боли от това ,усмихни се и продължи напред -винаги има за какво и заради кого!
Разбрах всичко това ,когато загубих най-добрата си приятелка преди 21 год.
Дълго време бях обидена на живота, на околните и на себе си!Прекарах много време в търсене на себе си ,в опознаване на чувствана си,но трябваше да мине много време за да разбера смисъла на дребните неща в живота.Смятам ,че го разбрах.Постигнах вътрешно равновесие след много лутане .И дори когато намерих човек ,който ме даряваше с нежност и обич,аз се страхувах от собствените си чувства и ме беше страх от загубата.
Трябваше ми много време,за да прозра ,че всичко е преходно и че човек трябва да живее в настоящето,не в миналото и не с поглед вперен в бъдещи мечти-мечтите са хубаво нещо /особенно когато ги осъществим/,но не са настоящата реалност.Научих се да изживявам настоящето с дребните му радости и скърби.
Мога да кажа ,че сложих в ред живота си!И казвам винаги това което мисля и чувствам в момента.Точно заради това имам малко истински приятели.Но точно те ми трябват-хора,които обичам и ме обичат и правят ежедневието ми празник.
Благодаря ви , че отделихте от времето си за да прочетете моето мнение!