Някак предстоящите празници изведнъж напомнят за самоубийствените и убийствените постъпки, който са ежедневие в световен мащаб.
Пътувайки всеки ден много пъти ме е било страх да спра на пешеходна пътека, не защото не искам да направя път, както е редно, а защото на някой конкретни пешеходни пътеки по-скоро може да загине пешеходец, отколкото да премине.
Този клип ми напомни ми и за случай, в който спрях, за да дам път на майка с детска количка (не на пешеходна пътека, но в квартална улица), а шофьора зад мен реши да ме изпревари и ако не бях скочила на клаксона и да му препреча частично пътя, щеше да убие жената и бебето.
Дали някой от тези бързащи шофьори мисли, че пътя им до отвъдното е най-лесен?
И ако те се мислят за безсмъртни, нека изгледат тези кадри. Нека за миг слязат на земята и направят себе си и околните по-щастливи, като карат внимателно!
Омръзна ми да слушам за катастрофи, жертви, убийства. Толкова ли е трудно да живеем без страх?
По време на празници става морга по пътищата, и вместо да празнуват, се погребват.
Спрете се! Моля Ви!

Заради вас, заради родителите ви, заради хората които обичате, и които ви обичат!

Вярвам, че всички вие искате да остареете!

Етикети/Тагове: война, да се замислим, катастрофа, коли, пътища, шофьор