Малко преди малката да си легне, за пореден път с баща й сме се смяли с глас.
Повтарянето и имитацията на околните е нормално за децата, особено в нейната възраст. И е толкова забавно, че тези моменти не са за пропускане.

От бебе, дъщеря ми заспиваше сама, без да я приспиваме. Когато се научи да си държи шишето с млякото, дори я оставяхме сама, и след 15-20 минути само минавах да я завия и да взема празното шише.

Последните дни ми е много подтиснато. Постоянно се двоумя, дали в крайна сметка да пусна на детска ясла Вики. От една страна за нея е добре, от друга страна не е. Ясно е, че това което й давам аз, там няма да го получи, но и обратното важи – не мога да й осигуря толкова контакти с деца, занимавки, и игри, които ще има в детската ясла.

В понеделник тръгнахме от Бургас и бавно бавно пристигнахме в Добринище. Бях запазила стая още преди 10 дни в семейния хотел на Здравчо и Жули. Всичките пъти, когато съм идвала в Добринище съм отсядала при тях и предпочетохме да сме в този семеен хотел, сред народни хора и невероятно приветливата атмосфера, която предлагат.

Продължението на Лятна почивка – първа част:
Вики бе толкова уморена вече, че заспа в колата на по-малко от 5 км след тръгването. А заспиването й бе невероятно забавно. Едвам преживяйки една бисквитка, която накрая почти падна от ръчичките й, клепачите й натежават, но емоцията още я държи – най-накрая се предаде. Ето го и клипчето:

Четвъртък, 13 август – приготвихме багажа и легнахме. Естествено, като си легнахме в 2 часа след полунощ, трудно можехме да станем в 4 за да тръгнем рано рано, докато малката спинка. Събудихме се към 7 часа, и докато си направим кафе, Вики вече се събуди. Явно и тя нямаше търпение за нови емоции.

Първи август 2009 година, ден събота. Още в началото на юли запазихме час за кръщенето на малката ни принцеса. За няколко дни организирахме почерпката на гостите и единственото на което се надявахме бе, времето да е хубаво. И за щастие, на 1-ви август се събудихме огрени от топлите слънчеви лъчи.