И така, наспахме се в събота, досъбрахме багажа, пихме кафе докато малката щъкаше около нас и към обяд, след като тя хапна, натоварихме багажа и тръгнахме. Решихме да пътуваме по обяд, за да може да спи в колата, че напоследък иска да седи все тя на шофьорското място и по-трудно се пътува.

Вчера се чудихме къде да отидем с Вики и решихме да я заведем на камбаните. Не бяхме ходили там тримата и бяхме сигурни, че ще й хареса.
След като се събуди от следобеден сън, взехме храна, сокове, бира, безалкохолно и отидохме.
На паркинга станахме свидетели на мини ПТП, на паркинга. Едната кола влизаше в паркинга, а другата излизаше назаден и се заби в първата кола, без да се огледа, просто се заби във вратата й.

Преди няколко седмици получавам съобщени по скайп от приятел: Как сте, готвите ли се?
По инерция, си помислих, че ме пита, дали се приготвяме за разходка, да излизаме с малката. Обаче, нещо ме жегна, че той не ме пита такива неща по принцип и реших да питам, за какво да се готвим?

Минава полунощ. Преди малко се прибрах, бях навън със стар приятел да се видим. Прибрах се и ми стана криво, носталгично и тъжно. Мъжът ми е командировка, детенце ми е на бабиндом, къщата ми е пуста, леглото на малкото мишле е празно, и нашето легло също. Човек в тези моменти се замисля колко празен би бил живота без най-милите му същества.

Да Ви разкажа как моята малка каскадьорка падна в един ден 3 пъти…
Не, че не пада поне по 30-40 пъти на ден, но паданията са и направо професионални. Или по памперс без да реве, става и продължава към следващата щуротия, или пък по лице, с опънати ръце напред за да предпази лицето си.

Още от зимата бях решила, че стане ли топло, махам килимите и започвам да я уча да се изхожда на гърне. Ха днес, ха утре, и все отлагах. Днес обаче, на сутришната разходка си говорих с една новопоявила се майка и тя сподели как е научила нейното момиченце и реших, да не губя време.

В неделя 17.05. тримата излязохме към обяд и отидохме в парка, на прохладно и закътано кафе зад кортовете. Миналата година го открих и от тогава не бях ходила с малката там. Но в тези жеги, не става нито за зоологическа градина, нито за разходки из квартала. Спасението е в парка.
Там няма коли, няма колоездачи, и опасностите за детето са сведени до минимум. Седнахме с баща й, извадих я от количката и тя започна да обикаля и да се заиграва. По принцип е много е общителна.