В неделя 17.05. тримата излязохме към обяд и отидохме в парка, на прохладно и закътано кафе зад кортовете. Миналата година го открих и от тогава не бях ходила с малката там. Но в тези жеги, не става нито за зоологическа градина, нито за разходки из квартала. Спасението е в парка.
Там няма коли, няма колоездачи, и опасностите за детето са сведени до минимум. Седнахме с баща й, извадих я от количката и тя започна да обикаля и да се заиграва. По принцип е много е общителна. Отива при някой, гледа го, усмихва се и маха с ръчичка. Когато и кажа да даде ръчичка за здравей, тя подава дланта си като малка принцеса.
В заведението има доста маси и много семейства ходят с децата си там. Деца и контакти за нейната възрасти колкото искаш.
На съседната маса имаше едно момиченце на около 3 годинки. Вики отиде при нея, гледаха се, усмихваха се, галеха се и в един момент Вики я прегърна и момиченцето се стресна и започна да я отблъсква. Аз знам, че тя като се радва отива и гушка други деца, и за много от тях това не е нормално поведение, но тогава беше различно. Каката се гушна в баща си и не пожела да се доближи до нея повече. Тогава нямах представа какво е станало за секунди.
След известно време, тя отиде до друга маса при по-малко от нея детенце го гледа, смеят се, пипа го по ръчичките (не е бебе, не й позволявам да пипа бебета, разбира се) и в един момент детенцето почва да се дърпа, когато тя се опитва да го прегърне. Майката на детето нито е направила забележка, нито й се скара, просто почна да успокоява своето дете, че тя само му се радва. Но, когато тя понечи втори път да го прегърне и отидох да я спра, бях потресена от ситуацията. Прегръщайки го, аз успях да си сложа ръката пред нея и тя ме захапа за пръста – в случая по погрешка, целта беше бузката на детенцето.
Повече от половин час имах червенина и вдлъбнатина на пръста. Доста силна захапка има …
Веднага я сграбчих и започнах да обяснявам, че така не може, не е правилно, че детенцето ще го заболи. Не й позволих да отиде повече при него.
Но, деца колко искаш. Постоянно внимавах и я следях какво ще направи и дали няма да посегне на друго дете. За щастие, нямаше повече изблици на това кафе.
Времето се смрачи и ние решихме да се прибираме, но докато стигнем до блока не заваля, и седнахме на заведението до нас, също с голяма тревна площ и пространство, дори има и катерушки, люлка и пързалка.
Тя си обикаляше, ние си говорихме, постоянно я следяхме разбира се. Заигра се с една кака на съседната маса, около 5-6 годишна и в един момент каката се дърпаше от Вики, а тя се опитваше да се впие в нея.
Издърпах я и я ударих по ръчичката, защото в момента когато ги разделих, тя сграбчи момичето с ръка за да го ощипе и успя да я одере.
Не знаех както да направя и как да реагирам. Не се бях подготвила психически за начина по който трябва да се реагира, нито как да се опитам да го предотвратя. Много се притесних и още съм притеснена, защото макар и не постоянно, прави такива опити.
Не знам дали грешката е в мен и как мога да се опитам да го избегна и променя. Чета по форуми, книги. Съветват, че с приказки и много говорене нещата ще отзвучат. Но ме е страх, защото тя е много своенравна и самостоятелна и както се радва на едно дете, така се вкопчва в него и го захапва.
Вярно е, че зъбите я тормозят, има само 4 предни и 3 кътника. Другите са на път, искам да я отуча и от биберон, но се опасявам, че ако е без биберон при други деца, ще налети отново.

Какво бихте направили вие, или ако сте се сблъсквали с подобен проблем, как го решихте? Ще се радвам да споделите и посъветвате. Благодаря предварително!

Етикети/Тагове: майчинство, отглеждане на дете, споделено