Минава полунощ. Преди малко се прибрах, бях навън със стар приятел да се видим. Прибрах се и ми стана криво, носталгично и тъжно. Мъжът ми е командировка, детенце ми е на бабиндом, къщата ми е пуста, леглото на малкото мишле е празно, и нашето легло също. Човек в тези моменти се замисля колко празен би бил живота без най-милите му същества.
И друг път мъжът ми е отсъствал за ден-два, но пък малката е била тук и определено не мога да се почувствам самичка с нея. Но сега, когато и двамата ги няма, искам да заспя и когато се събудя и двамата да са тук.
Но тъй като това може да се случи само в приказките или филмите, а не съм героиня в нито едно от тях, добре е да използвам времето пълноценно.
И докато пиша всичко това, прекрасния ми мъж се обади да ми пожелае лека нощ.
Поне малко облекчава страданието и самотата, когато знаеш, че там някъде има човек, който независимо от разстоянието мисли за теб и милее за времето, когато отново ще сме заедно.
Лека нощ и на вас. Отивам да се гушна с възглавницата и да сънувам любимите си хора.

Етикети/Тагове: семейство, споделено