Много съм разсеяна. Минаха почти 2 седмици, и сега се сетих, че не съм писала за прекрасният уикенд в Долна Баня.

След премеждията по-миналия четвъртък бях много на кантар, дали да заминем за отдавна планувания уикенд в Долна баня – вилно селище Кедър.
Но, след като докторите казаха, че детенце е добре и тя видимо не проявяваше никакви сигнали за неразположение и последствия, решихме, че чистия въздух и природата ще ни се отразят на всички по-добре.
След като тати се прибра, събрахме багажа, поспречкахме се малко, натоварихме и тръгнахме.
Долна баня е на по-малко от час път, който петъчно, беше доста натоварен. Вики не заспа в колата, и си мрънкаше, караше се, с какво ли не се опитвах да я занимавам, уви, тя искаше да шофира
Пристигнахме и бяхме приятно очаровани от зеленината, чистотата и прохладата.
„Кедър“ се състои от 9 семейни къщи, на по 2 етажа, всяка има трапезария с хол, телевизор, климатик, отопление в стаите.
На верандата има място за барбекю, от което и се възползвахме втората вечер.
А наоколо само трева, старателно окосена, детски катерушки, малък и голям басейн. Прилично ресторантче, с вътрешна и външна част, място да паркирате пред къщичката си, и атракция за децата – живи зайчета.
Още като пристигнахме, Вики се втурна да бяга по тревата, изкачва се по мостчето, дори го ползваше за пързалка на спускане. Вилня, щуря, сменях чорапи поне 7-8 пъти, защото тревата беше мокра. Седнахме в ресторанта да хапваме, тя обикаляше около нас и се гониха с едно момиченце от нашата компания на 2 годинки и 7 месеца.
Към 22 часа вече беше преуморена и я приспах.
На сутринта, не ме пожали и стана пак към 7 часа. А така имах нужда да поспя.
Ходихме да намерим кафе извън комплекса, защото ресторанта отваря чак към 8:30-9:00.
До 10 часа това малкото щурче не се спря. Навън мокра тревата, ту рами, ту вали, сложих й найлонови пликчета върху чорапите, за да може по-дълго да обикаля докато се намокри.
Почна да търка очите и реших, да се опитам да я приспя. Обаче не. Баща й се събуди, тя тръгна с него, а аз блаженно си доспах.
Към 12 станах, хапнах и на Вики вече й се доспа съвсем и цялото семейство легна
Късния следобед дъждеца поспря, но тревата беше силно мокра. Добре, че взех повече чорапи.
Към 6 часа мъжете подготвиха барбекюто и приготвиха вечерята.
Седнахме вътре в ресторанта, тъй като беше доста захладняло. Това обаче не и пречеше на малката да направи няколко бели и да подари малко чаровни невинни усмивки.
По-късно тя заспа, аз се върнах, допихме си, доядохме си и обратно в леглата.
Много мързелив ден беше. Иска ми се повече такива да имам.
Неделята рано рано трябваше да се връщаме. Вики ни събуди, нямаме нужда от часовник, няма как да се успим с нея.
Връщането беше много спокойно и бързо. За по-малко от 50 минути бяхме в София.
Но това е чудесно, защото спокойно може да се организираме пак някой ден да отидем, когато и времето вече е по-хубаво.

12►

Етикети/Тагове: Из България, споделено