За дългото отсъствие и постиженията
След поредното дълго отсъствие, отново съм на линия, кипяща от емоции, премеждия, но и успехи.
Обикновено, когато детенце се разболее, оставаме в къщи и е почти невъзможно да пиша и да споделям с вас. И този път, причината за мълчанието беше върлуващия вирус. Дълго се борихме, но след 6 дни с темепратура около и над 39°C, се наложи да включим антибиотик.
Първата седмица се наложи да полежа, но се разминах с взимането на сериозни медикаменти. През следващите двете седмици у дома, когато малката се разболя се случиха много интересни неща. Като майка, осъзнах и промених много неща, а тя – моята малка принцеса, стана неузнаваема.
Докато бях в къщи си поръчах няколко интересни книжки и се оказа, че поне една от тях преобрази живота ни.
За по-малко от седмица, малката се научи да се облича и съблича сама от-до, да си оправя леглото, и най-големия ми успех – да се храни в къщи сама, без да става от масата.
И преди да ме залеете с коментари относно храненето, нека уточня:
тя прекрасно добре се храни сама, стига обаче да иска. За статистиката – в момента е висока 90 см, тежи 11,600 кг и на 3 години без 2 седмици. Всяка хапка преди беше ходене, молене, уговорки и какво ли не, само да изяде поне 100 гр (1/2 от най-малките бурканчета).
Само седмица по-късно, детенце ме чака на масата докато топля храната, изяжда всичко (е, или почти всичко, но и на половината съм доволна, както казах), и не става от масата, докато вече наистина не й се яде.
Принавам, че в мен е била грешката за да е имало такива проблеми при храненето, но е факт, че с правилните думи и подход, всичко е постижимо.
Очаквайте скоро и какво всъщност направих. Сега споделих само резултатите
Надявам се да не боледуваме повече тази година и да може да имаме много повече такива мигове.
Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, майчинство, развитие на детето, споделено
Миленче, чакам с нетърпение да разбера какви са били методите ти и как си постигнала този резултат така бързо. Ние само се гоним из къщи с лъжицата и вече много ми е писнал целият цирк покрай всяко едно хранене. Усещам, че някъде бъркам, но не знам точно как да подходя.
Пожелавам ви да не боледувате повече тази зима и да имаш повече време да споделяш преживяванията си с нас.
Малкото зло мисли, че си играеш. Спри да го гониш, обясни му, че храненето е за негово добро. Ние направихме следното – почнахме да се храним по едно и също време, ако към края на вечерията (примерно) не си е изял папкането, му вдигаме и неговата чиния. Който ял – ял. За една седмица стана неузнаваем, а ние с майка му се родихме. Няма гоненица, няма циркове.
Миленче, поздравления!
Аз винаги съм се възхищавала на спокойствието ти и позитивизма, ето че за пореден път имам повод за възхищение!
Много се радвам, че покрай неприятностите около боледуването ти си успяла да успееш да направиш толкова сериозни и важни промени както във Вики, така и като цяло в отношенията ви майка-дъщеря! Продължавай все така: борбена, позитивна и ентусиазирана! И повече никакви вируси!
Радвам се за хубавите новини и чакам с нетърпение методите за тези чудеса… Да сте много здрави и весели!!!
Чудесно е, че сте се справили с този проблем Би ли споделила нещо повече за книжките, които са ти помогнали – заглавие, автор. Благодаря! Приятен уикенд