Разходка на камбаните
Вчера се чудихме къде да отидем с Вики и решихме да я заведем на камбаните. Не бяхме ходили там тримата и бяхме сигурни, че ще й хареса.
След като се събуди от следобеден сън, взехме храна, сокове, бира, безалкохолно и отидохме.
На паркинга станахме свидетели на мини ПТП. Едната кола влизаше в паркинга, а другата излизаше на заден и се заби в първата кола, без да се огледа, просто се заби във вратата й. Е, нямаше скандали – учудващо за българския манталитет, разбраха се хората и двете коли се изнесоха.
А ние продължихме с нашата разходка. Очите на Вики почнаха да шарят. Оглеждаше се, и се чудеше, от къде да започне да изследва.
Баща й я гушна и почнаха да бият камбаните, една по една. Нямаше камбана, която да не са пробвали как звънти. Тези, които нямаха махало служеха за шапка обаче 
Шапка е мръсна дума – голяма борба беше, докато разбере, че не може да е без шапка. Накрая й вързах връзките на шапката за презрамките на гащеризона. И имаше ефект, поне беше с шапка и не се налагаше да я слагам на всеки 30 секунди.
Качваше се и слизаше сама по стълбите. На задната страна на входа имаше пейки и чешмичка. Там имаше вече едно друго детенце, което се оказа на нейната възраст, година и 3 месеца. Естествено, самото детенце не представляваше интерес за нея. Заглежда се по по-големи Но пък и то не й обръщаше внимание. Играха си с играчките, опитваха се да наджапат в локвите, и естествено успяха
Пощуря 2 часа и продължихме с биенето на камбаните. Имаше няколко камбани една до друга, и тя с двете си ръце хвана 2 махала и почна да ги бие. Как се забавляваше, просто няма такава усмивка.
Напълни ми душата. Баща й щеше да се разтопи. Така му липсва, че след този ден, решихме да я вземем с нас на сватбата следващата седмица, във Вършец.
Вечерта когато си говорихме с мъжът ми, той не искаше да си лягаме, просто не искаше да свърши този прекрасен ден…
Етикети/Тагове: споделено
Вижте и това: