Кръщенето на Вики
Първи август 2009 година, ден събота. Още в началото на юли запазихме час за кръщенето на малката ни принцеса. За няколко дни организирахме и почерпката на гостите и единственото на което се надявахме бе, времето да е хубаво. И за щастие, на 1-ви август се събудихме огрени от топлите слънчеви лъчи.
Приготвихме се набързо и потеглихме към Драгалевския манастир. Малко преди 10 часа бяхме там. На поляната до манастира останаха най-малките ми братовчеди да запазят 2 маси, на които да се разположим след церемонията.
В Драгалевския манастир кръщават по две деца едновременно. В началото много се двоумях дали ще се получи добре, но не съжалявам изобщо. Другото детенце беше голям сладур, по-голям от Вики и значително по-срамежлив.
Попа се оказа много приятен, имаше подход към децата и знаеше как да ги предразположи. Не, че Вики имаше нужда от успокояване, по-скоро от укротяване.
Махаше на попа, смееше му се, искаше да го гъделичка, хвана го за пръста докато я помазваше, и не пропусна и за брадата да го хване.
Когато я съблякохме, започна да се пъчи и се покатери върху мен от удоволствие, а ако можеше попа да я потопи цялата и да я остави да се плицика, щеше да е още по-щастлива.
След като я изкъпа я облякохме с кръщелните дрехи от кръстницата и тя се превърна в невероятен ангел. Не можех да й се нагледам, може би защото си е мое и в очите на мама е прекрасна, но се почувствах като майка кралица с нейната приказна принцеска.
След като церемонията приключи и излязохме от църквата, Вики видя детенцето на приятелка, с която се събираме всеки ден и децата ни играят заедно, разкрещя се (това им е поздрава), хванаха се за ръце и започнаха да се въртят – играта балона се надува 
. След това се гушнаха и естествено, пак почнаха да се въртят. Страхотна картинка бяха.
Официалната част приключи с групова снимка, на която обаче не можаха да присъстват всички.
Преместихме се на поляната, под сенките на дърветата, сервирахме почерпката и се наслаждавахме на това, че за пореден път можахме да съберем най-близките си приятели и роднини и да изкараме страхотно.
Децата можеха да обикалят на воля, да са част от всичко това без да смущават околните, ако бяхме в заведение.
В 13:30 потеглихме към къщи, тъй като децата вече бяха изтощени. Вики заспа след по-малко от 200 метра, нямаше сили да диша милото.
Определено разбра, че това е нейн празник. Много деца, много хора, много внимание и само усмивки.
Какво ли друго му е нужно на едно дете…
Беше един приказен ден, изпълнен с прекрасни емоции, настроение и най-вече – всичко мина по-добре от очакванията ни.
Ето и част от снимките на малкото ни християнче и нашия празник.
Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, семейство, споделено
Не трябваше ли кръсницата да държи детето по време на кръщенето?
Не се засягай ама като гледам масите, хората май гладни са си тръгнали;)
Що за тъпотията? Основната черта на българина да не е плюскането? Или пък за теб е важно да има повече хляб от колкото зрелища…пффф
Ами какво да ти кажа, точно плюскането си му е основната черта. Само не ми казвай, че ако си кръщавала твоето дете не си организирала почерпка и не си се суетила какво да бъде, дали ще стигне за всички. Та изобщо не е тъпотия, а си е самата истина.
Колкото до хляба и зрелищата – не можеш да поканиш хората на един от най-светлия празник на детето си, да мине „зрелището“ и да кажеш, е това беше хайде който от къде е. Не се прави така!!!Вярно е, по-важна е самата церемония, но и уважението да седнеш и да споделиш радостта си с хората на една маса, за това че са уважили теб и семейството ти не бива да го подценяваш и претупваш. Това е лично мое мнение! Между другото ти правила ли си кръщене на детето си?
Я тогава разкажи как мина, имаше ли гости, а почерпи ли ги;)? И аз ще ти разкажа за нашето;)
Предпочетох да осигуря на гостите си простор и прохлада, отколкото задуха, който беше в София. Децата да има къде да потичат, и да почерпя гостите. Колкото до количеството, хората казват: „Стига, когато остава“. Всички изкарахме много хубаво и на никой не му се тръгваше.
Милена, за това две мнения няма….както си го решила, така си си го направила. Просто от снимките, които разгледах ми се стори, че повечето от хората се хранят и пииват прави, което не е било проблем за тях предполагам, но някакси не го приемам да се изтупаш по костюм и официална рокля и да седнеш в трънаците. Сигурно е било чудесно, както казваш, но на мен лично този вариан не ми допада:)…..просто изказвам мнение, не искам да обидя никого!:)
Не, не съм организирала кръщенето на детето си все още, но и това ще дойде живот и здраве! И пак не, не държа на пищните почерпки и не са супер важни за мен, важното е да се събера с близките ми хора, които няма да държат на това и няма да си кажат „Тази пък нищо не е приготвила за софрата“…това са преходни неща за мен. Ти какво би запомнила кръщенето на детето или черпнята?
Както и да е, задълбахме се в темата, ясно е че всеки си има виждания по въпроса и е безмислено да продължаваме.
Милена, извинявай, ако с по-горния си коментар съм обидила празника ти по някакъв начин.
Разбира се, че ще помня церемонията от кръщенето – рязането на косичката, която и до днес и винаги ще пазя:) и няй-вече думите на попа „Връщам ти детето християнче, Бог да го благослови, пази и обича“. Силни думи, които няма да забравя. Но пък от друга страна и празника с гостите си няма да забравя – наздравиците, веселото изкарване и чесно казано много драго ми стана когато всички оцениха и останаха доволни от почепката:)
Аз пък винаги съм държала на нашите празници организацията да е по нашия вкус. На сватбата ни центърът на тържеството сме ние двамата, на кръщенетата, на първо причастие, на миропомазване – децата. Гледната точка „да се наядат хората“ ми е чужда. Аз не организирам ресторантски посрещания. А по отношение на избора на меню се съобразявам с нашия вкус – твърд алкохол не, месо също.
sara, извинявай ама то е ясно, че на сватбата Ви вие ще сте центъра на вниманието, ама не вярвам гостите Ви да са стояли прави около вас и да са Ви се наслаждавали;) Не можеш да ме убедиш, че и наздравиците са били с лимонада. Предполагам, че поне по едно парче торта сте ги почерпили ако не друго;)
А колкото до избора на меню, ако всичките Ви близки са вегетарианци добре, но ако има такива, които си хапват месо тогава какво правим?…..или те гладни ще стоят;)
И още нещо, моето мнение е че когато се канят гости се сервира това, което мислиш, че на тях би им харесало, а не което на теб ти е любимо. Мое мнение!
Ние сервирахме шведска маса без месо. Изобилието беше много голямо , деликатесите бяха специално подбрани и гостите го отбелязаха. В лятната жега най-малкото е неподходящо да се сервират меса, дори и да ядеш такива. Освен това специално написахме в закачливите покани коментар по въпроса за танците и имаше седящи места за около половината бройка гости. Дори и те не се заеха, тъй като нашите гости са като нас – танцуват, обичат коктейлите, плуват в басейна. Правихме тържество на открито и беше луксозно, необичайно и страхотно. Ако гостите ти останат 95% от 19 часа до 4 през нощта сигурно им харесва, нали така
Написах „твърд алкохол“. Вино сервирахме и то много добро. И шампанско. Моето мнение е, че на нашата свабта ние си правим концепция на тържеството и я изпълняваме. Имахме тема, цветова комбинация и всичко беше съобразено.
Прекрасно си го описала!!! Може би наистина така трябва да се правят сватбите:)