Кръщенето на Вики

Публикувано в: Спoделено

Кръщенето на ВикиПърви август 2009 година, ден събота. Още в началото на юли запазихме час за кръщенето на малката ни принцеса. За няколко дни организирахме и почерпката на гостите и единственото на което се надявахме бе, времето да е хубаво. И за щастие, на 1-ви август се събудихме огрени от топлите слънчеви лъчи.
Приготвихме се набързо и потеглихме към Драгалевския манастир. Малко преди 10 часа бяхме там. На поляната до манастира останаха най-малките ми братовчеди да запазят 2 маси, на които да се разположим след церемонията.
В Драгалевския манастир кръщават по две деца едновременно. В началото много се двоумях дали ще се получи добре, но не съжалявам изобщо. Другото детенце беше голям сладур, по-голям от Вики и значително по-срамежлив.
Попа се оказа много приятен, имаше подход към децата и знаеше как да ги предразположи. Не, че Вики имаше нужда от успокояване, по-скоро от укротяване.
Махаше на попа, смееше му се, искаше да го гъделичка, хвана го за пръста докато я помазваше, и не пропусна и за брадата да го хване.
Когато я съблякохме, започна да се пъчи и се покатери върху мен от удоволствие, а ако можеше попа да я потопи цялата и да я остави да се плицика, щеше да е още по-щастлива.
След като я изкъпа я облякохме с кръщелните дрехи от кръстницата и тя се превърна в невероятен ангел. Не можех да й се нагледам, може би защото си е мое и в очите на мама е прекрасна, но се почувствах като майка кралица с нейната приказна принцеска.
След като церемонията приключи и излязохме от църквата, Вики видя детенцето на приятелка, с която се събираме всеки ден и децата ни играят заедно, разкрещя се (това им е поздрава), хванаха се за ръце и започнаха да се въртят – играта балона се надува :) . След това се гушнаха и естествено, пак почнаха да се въртят. Страхотна картинка бяха.
Официалната част приключи с групова снимка, на която обаче не можаха да присъстват всички.
Преместихме се на поляната, под сенките на дърветата, сервирахме почерпката и се наслаждавахме на това, че за пореден път можахме да съберем най-близките си приятели и роднини и да изкараме страхотно.
Децата можеха да обикалят на воля, да са част от всичко това без да смущават околните, ако бяхме в заведение.
В 13:30 потеглихме към къщи, тъй като децата вече бяха изтощени. Вики заспа след по-малко от 200 метра, нямаше сили да диша милото.
Определено разбра, че това е нейн празник. Много деца, много хора, много внимание и само усмивки.
Какво ли друго му е нужно на едно дете…
Беше един приказен ден, изпълнен с прекрасни емоции, настроение и най-вече – всичко мина по-добре от очакванията ни.
Ето и част от снимките на малкото ни християнче и нашия празник.

Етикети/Тагове: , ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
4 август 2009, категория Спoделено.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

11 Коментара по "Кръщенето на Вики"

  1. ne e zaduljitelno казва:

    Не трябваше ли кръсницата да държи детето по време на кръщенето?
    Не се засягай ама като гледам масите, хората май гладни са си тръгнали;)

  2. Нина казва:

    Що за тъпотията? Основната черта на българина да не е плюскането? Или пък за теб е важно да има повече хляб от колкото зрелища…пффф

  3. ne e zaduljitelno казва:

    Ами какво да ти кажа, точно плюскането си му е основната черта. Само не ми казвай, че ако си кръщавала твоето дете не си организирала почерпка и не си се суетила какво да бъде, дали ще стигне за всички. Та изобщо не е тъпотия, а си е самата истина.
    Колкото до хляба и зрелищата – не можеш да поканиш хората на един от най-светлия празник на детето си, да мине „зрелището“ и да кажеш, е това беше хайде който от къде е. Не се прави така!!!Вярно е, по-важна е самата церемония, но и уважението да седнеш и да споделиш радостта си с хората на една маса, за това че са уважили теб и семейството ти не бива да го подценяваш и претупваш. Това е лично мое мнение! Между другото ти правила ли си кръщене на детето си?
    Я тогава разкажи как мина, имаше ли гости, а почерпи ли ги;)? И аз ще ти разкажа за нашето;)

  4. Милена казва:

    Предпочетох да осигуря на гостите си простор и прохлада, отколкото задуха, който беше в София. Децата да има къде да потичат, и да почерпя гостите. Колкото до количеството, хората казват: „Стига, когато остава“. Всички изкарахме много хубаво и на никой не му се тръгваше.

  5. ne e zaduljitelno казва:

    Милена, за това две мнения няма….както си го решила, така си си го направила. Просто от снимките, които разгледах ми се стори, че повечето от хората се хранят и пииват прави, което не е било проблем за тях предполагам, но някакси не го приемам да се изтупаш по костюм и официална рокля и да седнеш в трънаците. Сигурно е било чудесно, както казваш, но на мен лично този вариан не ми допада:)…..просто изказвам мнение, не искам да обидя никого!:)

  6. Нина казва:

    Не, не съм организирала кръщенето на детето си все още, но и това ще дойде живот и здраве! И пак не, не държа на пищните почерпки и не са супер важни за мен, важното е да се събера с близките ми хора, които няма да държат на това и няма да си кажат „Тази пък нищо не е приготвила за софрата“…това са преходни неща за мен. Ти какво би запомнила кръщенето на детето или черпнята?
    Както и да е, задълбахме се в темата, ясно е че всеки си има виждания по въпроса и е безмислено да продължаваме.

    Милена, извинявай, ако с по-горния си коментар съм обидила празника ти по някакъв начин.

  7. ne e zaduljitelno казва:

    Разбира се, че ще помня церемонията от кръщенето – рязането на косичката, която и до днес и винаги ще пазя:) и няй-вече думите на попа „Връщам ти детето християнче, Бог да го благослови, пази и обича“. Силни думи, които няма да забравя. Но пък от друга страна и празника с гостите си няма да забравя – наздравиците, веселото изкарване и чесно казано много драго ми стана когато всички оцениха и останаха доволни от почепката:)

  8. sara казва:

    Аз пък винаги съм държала на нашите празници организацията да е по нашия вкус. На сватбата ни центърът на тържеството сме ние двамата, на кръщенетата, на първо причастие, на миропомазване – децата. Гледната точка „да се наядат хората“ ми е чужда. Аз не организирам ресторантски посрещания. А по отношение на избора на меню се съобразявам с нашия вкус – твърд алкохол не, месо също.

  9. ne e zaduljitelno казва:

    sara, извинявай ама то е ясно, че на сватбата Ви вие ще сте центъра на вниманието, ама не вярвам гостите Ви да са стояли прави около вас и да са Ви се наслаждавали;) Не можеш да ме убедиш, че и наздравиците са били с лимонада. Предполагам, че поне по едно парче торта сте ги почерпили ако не друго;)
    А колкото до избора на меню, ако всичките Ви близки са вегетарианци добре, но ако има такива, които си хапват месо тогава какво правим?…..или те гладни ще стоят;)
    И още нещо, моето мнение е че когато се канят гости се сервира това, което мислиш, че на тях би им харесало, а не което на теб ти е любимо. Мое мнение!

  10. sara казва:

    Ние сервирахме шведска маса без месо. Изобилието беше много голямо , деликатесите бяха специално подбрани и гостите го отбелязаха. В лятната жега най-малкото е неподходящо да се сервират меса, дори и да ядеш такива. Освен това специално написахме в закачливите покани коментар по въпроса за танците и имаше седящи места за около половината бройка гости. Дори и те не се заеха, тъй като нашите гости са като нас – танцуват, обичат коктейлите, плуват в басейна. Правихме тържество на открито и беше луксозно, необичайно и страхотно. Ако гостите ти останат 95% от 19 часа до 4 през нощта сигурно им харесва, нали така :)
    Написах „твърд алкохол“. Вино сервирахме и то много добро. И шампанско. Моето мнение е, че на нашата свабта ние си правим концепция на тържеството и я изпълняваме. Имахме тема, цветова комбинация и всичко беше съобразено.

  11. ne e zaduljitelno казва:

    Прекрасно си го описала!!! Може би наистина така трябва да се правят сватбите:)

Остави мнение/коментар за sara