Махане на биберон
Преди няколко дни, когато заведох малката на ясла, за пореден път видях дете, което е може би с година по-голямо от моето и все още е с биберон. Леко се притесних и се замислих, дали родителите си дават сметка, какво може да причини продължителното смучене на биберон.
Ясно е, че биберона в ранните месеци и до годинката на детето има решаващо значение и им действа успокоително. Бебето се ражда и първия вроден инстинкт, след дишането е сученето.
Не кърмените бебета смучат много повече биберон от кърмените, но всяко нещо си има мярка. Те не получават своето успокоително – майчината гърда и търсят друга алтернатива.
Така заспиват много по-лесно и нощните пробуждания са много по-малко.
Но идва момента да се махне биберона, и той обикновено е около и малко след първата година на детето.
При нас проработи един единствен начин за махането му, и за мен той е най-бързия и лесния и за двете страни – детето и родителите.
Тъй като тя така или иначе много малко смучеше биберон, реших да го скрия и тя определено не го търсеше, освен, ако не е много кисела. Беше минала седмица след като й бях махнала биберона, но заминахме за село. Там обаче и изникнаха 3 кътника накуп. Можех да издържа на рева й, но понякога бабите се месят повече от нужното … и с довода, че тя е разбрана и ще го откажа лесно, биберона беше върнат.
Грешка.
След като веднъж й го бях отнела и после й го върнах, през следващия месец започна да смуче биберон повече, от колкото за изминалата година на куп. Не искаше да го изпуска.
Бях решена, че това не може да продължава още дълго. Важно беше да не пътуваме (заради смяната на обстановката) и след като се върнахме от последното пътуване, предприех този ход.
Край на биберона – 10 минути рев и пет думи!
Малката беше на година и 3 месеца.
Още на прибиране от разходка й бях взела биберона. Потърси го, но й казах, че кучето го е изяло, тъй като тя го хвърли и падна на земята.
Прибрах я, изкъпах я, оправях я за сън, дадох й млякото и след като го изпи, започна да търси отново биберона.
До тогава заспиваше сама. Обикновено, след като си изпие млякото, взимаше си биберона и заспиваше, без нас.
Бях твърдо решена да не й го давам. Оставих я да пореве десетина минути, след което я гушнах и започнах да й говоря.
Но тя не спираше.
Тогава, чудейки се какво да направя, я попитах: „Какво искаш маме?“ А тя ревейки пророни, че иска бибата.
Тръшкайки се, продължи да крещи и да го търси… Погледнах я как се мъчи, отново я погалих, въпреки нейното нежелание в този момент да получи ласка и й казах: „Няма биба мамо, нали кучето я изяде.“
Тя спря да реве, сякаш й бях натиснала Стоп бутона. Погледна ме, повдигна рамене, разпери ръчички и каза: Намаааааа …
Отпусна се в обятията ми и заспа за секунди.
Признавам си, не очаквах да стане толкова лесно.
Така, при цял ден смукане на биберон, махнах биберона от веднъж.
Не съм на мнение, че трябва да се оставя нощното смучене на биберон и това бе най-подходящия и лесен начин да я откажа.
Не отричам, че махането на биберона доведе след себе си други негативи, но всяко нещо с времето си. Тогава реши, че иска да я приспиваме, за да компенсира по някакъв начин липсата на биберона.
А за година и 3 месеца никога не сме я приспивали, люляли и е заспивала винаги сама в леглото си.
Най-важното е, ако решите да махате биберона и двамата родители, да издържите на няколко минути рев. В случая, знаех, че мъжът ми ще закъснее и се възползвах от отсъствието му и мога да кажа, че махането на биберон стана наистина бързо и безболезнено.
Вие как отказахте от биберона вашето дете и на каква възраст?
Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, развитие на бебето
Здравей, Миленче! Ние нямаме проблем с биберона, по простата причина,че моят син никога не е „използвал“ такава:) Кърмила съм го до 5месец, и винаги си е заспивал в мен докато го кърмя, а после с шише в ръце. Но след като навърши 1 година започна да си смуче палеца на дясната ръка. В момента е на 1г. и 6 месеца и го прави както докато заспива, така и докато играе го забелязвам как си засмуква пръста за секунди, наблюдавайки ме дали го следя
Наясно съм, че това е не по-малко сериозен проблем от отказването на биберона, и не знам дали издърпването на пръста и по-острият тон ще ни откажат?!?!? Предстои ни тръгване на ясла , дано до тогава се справим поне малко с това пръстче…:)
Наболял проблем… Аз имам 2 деца – баткото не смучеше биберон и нямахме проблем, обаче Александра не може да заспи без него – смуче го само докато спи, през останалата част на деня изобщо не го търси. Аз също имам 1 опит за махане на бибата, беше на 10-11 месеца. Дадох го на една приятелка да го хвърли пред очите на Александра, т.е. дадох го на приятелката, като обяснихме на Алекс, че ще го „даде“ на нейното бебе, а уговорката беше да го хвърли в кофата. Бях твърдо решена да устоя на ревовете й, мъжът ми в това отношение е по-твърд от мен, така че нямаше да срещна съпротива (тя още спеше в нашата спалня, така че и на баткото нямаше да пречи). 3 дни стискахме зъби, денем заспиваше много по-лесно, вечер плачеше по половин-един час, но в крайна сметка заспиваше и за късмет нощите бяха спокойни, искаше само вода. Обаче се разболя и започна да плаче толкова жално, че след 1 нощ не издържах, но и купих коренно различен биберон от тези, които до този момент беше смукала. Бога ми, насили се това дете и заобича новия биберон и така досега – вече е на година и половина и без биберона не заспива – само, когато сме навън и е в количката, но това се случва много рядко. Сега все отлагам момента на отказване, уж под предтекст, че зъбите растат и я мъчат, но… след 2 месеца ще тръгне на ясла и така или иначе там през деня ще й се наложи да спи без бибата, това може да ми помогне или поне се надявам
Ние отказахме биберона на годинка и 5 месеца, нямаше ревове, нямаше тръшкане, просто го изхрърлихме през прозореца да се нахранят гълъбите и това беше краят. При нас номера мина, че самото дете направи крачката с изхвърлянето и само знаеше, че го е изхвърлило. Според мен обаче самото дете си показва кога е готово да се раздели с бибата, но опредлено и аз мисля че до годинка и половина трябва да се махне.
Здравейте! И при нас се случи нещо подобно с махането на биберона. Синът ми Калоян беше на година и 6 месеца, когато реших че е наложително да махнем биберона. Той до такава степен се беше пристрастил към него, че не искаше да слезне от количката да си играе, само и само да си смуче биберона. Постоянно беше със него – и през деня и през нощта. А започна да смуче биберон на около 7 месечна възраст.Тръгна на ясла и там също беше с биберон. И така аз реших, че трябва да го махна. Един ден, като се прибирахме от разходка, му купих детска прахосмукачка (дълго желана от него) и той толкова се впечатли, че забрави за окло час биберона си. Като стана време за лягане обаче стана страшно – рев до скъсване, при което аз му казах, че за да вземем прахосмука1ката от магазина се е наложило да оставим там наговата нани (така казваше той на биберона
. Поплака около час и заспа от изтощение. През нощта беше ужасно – почти не спахме, плачеше постоянно, носех го на ръце и го успокоявах, късше ми се сърцето и стисках зъби на се разплача и аз. И така до сутринта. На другия ден отново плака,а на следващата вечер съвсем малко. И до тук бяхме с биберона
След това пък не можеше да се раздели с прахосмукачката…..но това вече е друга история
))
@Христина, проблема с пръста наистина е сериозен и е добре да потърсиш решение. Вики си пъха пръста само сега, когато пробиха кучешките и то много много рядко.
Важното е, че сте успели. Прахосмукачката е полезен уред, но едва ли ще я обича толкова, когато един ден стане голям мъж и трябва да го прави сам
)) Шегувам се разбира се, развесели ме коментара ти.
Реално и ние не сме имали проблем с биберона, още миналия юни го отказахме, но сега се сетих, че не съм го споделяла.
@Sunny, наистина е добре да го махнете, но трябва да си упорита и да не те пречупи. Имай предвид, че 2-рото отказване ще е по-трудно и по-дълго, за съжаление. Първия път реално тя почти не смучеше биба, и реших да й я взема. Но както и да е, минало, справихме се с това така или иначе.
@Maria, явно малкия има способността да се привързва твърде много към някой вещи