Малко преди малката да си легне, за пореден път с баща й сме се смяли с глас.
Повтарянето и имитацията на околните е нормално за децата, особено на нейната възраст. И е толкова забавно, че тези моменти не са за пропускане.
От 1-2 седмици се е научила да ни имитира с една точно определена интонация.
Онова, А-а-а-а… когато единия говори на другия нещо, и в последния момент другия се сеща и казва, а-а-а-а ясно.
И нашето малко папагалче, сега като и обяснявам нещо, тя ми отговаря „разбирайки“ с: А-а-а-а-а.
Няма как да се опише с думи, нито да предам интонацията й, но всеки път ме разсмива с глас.
Сега не е на ясла, тъй като има кашлица, и си е позагубила гласа. А имитирането с леко пресипнал глас е още по-смешно и запомнящо се.
Тези забавни моменти са толкова красиви, че се замислям, какво ли ще е, когато отминат …

Етикети/Тагове: споделено