Професионално излизане от кошара
Не мога да не споделя с вас, как ме изненада моята принцеса.
Бях я оставила в кошарата, да си подреди куклите преди да заспи и отидох в кухнята за 5 минути.
След няколко минути малката ми принцеса се появява с широка усмивка, по боси крачета в кухнята и ме гледа очарователно.
В първия момент й се нахилих, но в следващия, се замислих, че съм я оставила в нейната кошара, а тя е доста дълбока.
Не бях чула нито „Туп“, нито рев, нищо, просто се беше появила при мен.
Гушнах я и отидохме в стаята. Оставих я в кошарата и й казах, да ми покаже как е излязла.
А тя доволна, че ще ми покаже, с цялата си енергия желание демонстрира, как професионално се измъква от кошарата.
Впечатли ме, определено. А когато вечерта баща й се прибра, разказах му какво е направила и отново демонстрира как се измъква тихомълком от леглото си.
На клипчето съм я заснела, въпреки, че баща й бе доста притеснен, да не падне.
Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане
определено е впечатляващо
и виждам в нея един бъдещ катерач
Опасна е малката. Да ви е жива и здрава.
Ей,голям кеф е това клипче!
5-6 пъти го гледах и то с все по- нарастващо удоволствие.Малката е много доволно от себе си и това много и личи.
Да ти е жива и здрава,Миленче!
@Ива, за катерач определено има потенциал, но едва ли ще мое, че и тя като мен е с халтави стави. Но категорично и на мен ми се е искало да съм.
Като стана на 70-80 години и реша да помогна на Черната коса, се надявам да го изпълня 
Мечтата ми е да скоча с парашут, но не е препоръчително, затова мисля да го оставя като предсмъртно желание
@Деси, Благодаря
@Лейди, когато ми се появи в кухнята беше още по доволна, няма как да го опиша, как изглеждаше
Аз имам подобен случай със сина ми като беше мъничък.Естествено говоря за първия път като си излезе сам от кошарата,после стана нещо естествено.
Трябва да е бил към година и два,три месеца,защото беше лято ,а той е роден през юни.
Та…,сложила съм го аз да си легне в кошарата,ама на него нещо не му се спи.Обаче навремето бях много принципна,час за лягане – значи в леглото,рев не рев – там!
Имахме гости,а стената на хола е и тази на детската,явно ни е чувал ,че говорим и това още повече го е възбудило.Чувам го аз ,че реве ,ама нали ти казвам – принципи!
След 3- 4 минути спря и аз си викам ще ида да го завия,защото сигурно се е отвил.
Влизам в стаята и гледам – гледам в полумрака,няма го това дете в кошарата!!!
Светнах лампата – няма го в стаята!2-3 секунди пълен шок!
И преди да успея да осъзная какво точно става се чува един кански рев от терасата и Живомир присига от там и си влачи торбата с играчките…
Бях оставила вратата открехната,че беше доста задушно.
Никога вече не го направих!
И естествено мина поне час докато заспа
Лейди, напълно те разбирам, и аз много се притеснявам да не забравя вратата на терасата.
Тя е излизала от старата си кошара на година и 3-4 месеца, затова я сменихме. Върви нисичка за сега и може би затова до сега не е успявала, иначе е много силна, нищо че едва стана 10 кила.
Прекрасно дете – да ви е жива и здрава!
), беше на около една година, даже май не беше проходила още, ни сюрпризира с баба й. Аз гледах ТВ в хола, баба й беше в кухнята, а тя, държейки се за мебели, щъкаше наоколо. И изведнъж – няма го детето! Живеем в къща, стълбите към втория етаж са доста стръмни на завоя… намерихме я горе на площадката, държеше се за перилата и ни гледаше доволна оттам. Как се беше качила по тия стълби, как беше лазила и пълзяла – не знам. 
Дъщеря ми така преди време (около 6 години