Замисляли ли сте се, как разговаряте с детето си? Какви думи и фрази използвате? Какво разбира когато му говорите? И дали това което то разбира, е това, което на вас ви се иска?
Ако се чудите, защо когато кажете на детето си: „Не бягай“, то не само, че не спира, но и започва да бяга още по-силно, то прочетете този материал.

Замисляли ли сте се, за силата на думите?

Не е важно само дали говорите спокойно на едно дете, за да постигнете това, което искате то да направи, но и точно какви думи използвате.

Колко често използвате следните думи и словосъчетания:

• Не викай
• Не удряй
• Не се пързаляй с главата надолу
• Не пишкай в гащите
• Не ме скуби
• Не хапи
• Не чупи
• Не блъскай и т.н.

Факт е, че всеки път когато кажете на детето си: „Не бягай“, то започва да бяга още по-бързо. Това е така, не защото ви прави напук, а защото единственото, което то чува и стига до съзнанието му е „Бягай“. Последната дума от вашата „команда“.
Ако обаче му кажете „върви бавно“, резултата ще е много по-добър и няма да се наложи всеки път да повтаряте по няколко пъти по-горната фраза.
Използване на подобни негативни частици или фрази ви помага да постигнете точно това, което не желаете.
Ако детето плаче, и му кажете „Недей на плачеш“, то ще разбере, че му казвате – Плачи.
Но ако му кажете „Успокой се“, „Бъди спокоен“, то ще получи точно това което му е нужно – решение и начин да се справи със ситуацията, като се успокои. От „Не викай“ детето разбира, че е неприемливо да вика, но не намира решението, с което да замени реакцията или поведението си. Но когато му кажете „успокой се“, детето разбира ясно положителната команда.
„Плачи“ се превръща във визуалния образ в детското съзнание. Това е и причината, децата да продължават да плачат, въпреки, че им казвате да спрат. Но те не разбират каква алтернатива имат и как да постъпят.
Със същата сила, ако искате да накарате едно дете да направи нещо, само за да проверите обратния ефект на силата на думите, опитайте например:

• Ако искате да накарате детето да яде, но то все още не е сигурно, че е напълно гладно, кажете му: „Не яж“, или „няма да ядеш“ като сложите на масата купичката му
• Ако искате детето да се качи само на стола, кажете му: „не се качвай на стола“.

Може би много пъти сте се сблъсквали с такива ситуации, и ефекта в крайна сметка е, че детето започва да яде, или пък успява да се покачи без вашата помощ на стола.

Разбира се, този подход има ефект, но е добре, да променим цялостно начина си на говорене не само към децата.

Силата на думите и подходите, които прилагате при комуникацията си с децата са в сила и за възрастните. Ако вие самите не общувате по аналогичен положително настроен начин, то колкото и на детето да говорите, но отстрани да чува постоянната употреба на негативните частици и фрази, ще му е много по-трудно да възприеме рядко използваните позитивни думи.

Променете мислите – променете живота си!

Положително настроените деца се разболяват много по-малко, по-спокойни, по-уверени са.
Това, че може от малки да ги „програмираме“ да са успешни и позитивни, може да ни помогне, да се наслаждаваме на преодоляването на всяко препятствие, пред която детето ни ще се изправи.

Това, което ежедневно предаваме на децата си – мислите, поведението, убежденията и навиците. Ние сме модела, в който те се вглеждат и на който подражават.

Ние сме тяхната първа книга! Какво ще научат, зависи от силата на думите ни и постъпките!

А вие, какви думи използвате, когато говорите с децата си? Забелязвали ли сте каква е разликата?
Ако не сте, опитайте, един-два-пет-десет пъти… Десет ситуации, и вижте разликата.

Ще се радвам да споделите как вие разговаряте с децата си!

Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, да се замислим, детска психология, съвети