Професионално излизане от кошара

Публикувано в: Спoделено

Професионално излизане от кошараНе мога да не споделя с вас, как ме изненада моята принцеса.
Бях я оставила в кошарата, да си подреди куклите преди да заспи и отидох в кухнята за 5 минути.
След няколко минути малката ми принцеса се появява с широка усмивка, по боси крачета в кухнята и ме гледа очарователно.
В първия момент й се нахилих, но в следващия, се замислих, че съм я оставила в нейната кошара, а тя е доста дълбока.
Не бях чула нито „Туп“, нито рев, нищо, просто се беше появила при мен.
Гушнах я и отидохме в стаята. Оставих я в кошарата и й казах, да ми покаже как е излязла.
А тя доволна, че ще ми покаже, с цялата си енергия желание демонстрира, как професионално се измъква от кошарата.
Впечатли ме, определено. А когато вечерта баща й се прибра, разказах му какво е направила и отново демонстрира как се измъква тихомълком от леглото си.
На клипчето съм я заснела, въпреки, че баща й бе доста притеснен, да не падне.

Етикети/Тагове:

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
17 февруари 2010, категория Спoделено.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

7 Коментара по "Професионално излизане от кошара"

  1. Ива Рангелова казва:

    определено е впечатляващо :)
    и виждам в нея един бъдещ катерач ;)

  2. Десислава Иванова казва:

    Опасна е малката. Да ви е жива и здрава.

  3. ladytoni казва:

    Ей,голям кеф е това клипче!
    5-6 пъти го гледах и то с все по- нарастващо удоволствие.Малката е много доволно от себе си и това много и личи.
    Да ти е жива и здрава,Миленче!

  4. Милена казва:

    @Ива, за катерач определено има потенциал, но едва ли ще мое, че и тя като мен е с халтави стави. Но категорично и на мен ми се е искало да съм.
    Мечтата ми е да скоча с парашут, но не е препоръчително, затова мисля да го оставя като предсмъртно желание :) Като стана на 70-80 години и реша да помогна на Черната коса, се надявам да го изпълня :)
    @Деси, Благодаря :)
    @Лейди, когато ми се появи в кухнята беше още по доволна, няма как да го опиша, как изглеждаше :)

  5. ladytoni казва:

    Аз имам подобен случай със сина ми като беше мъничък.Естествено говоря за първия път като си излезе сам от кошарата,после стана нещо естествено.
    Трябва да е бил към година и два,три месеца,защото беше лято ,а той е роден през юни.
    Та…,сложила съм го аз да си легне в кошарата,ама на него нещо не му се спи.Обаче навремето бях много принципна,час за лягане – значи в леглото,рев не рев – там!
    Имахме гости,а стената на хола е и тази на детската,явно ни е чувал ,че говорим и това още повече го е възбудило.Чувам го аз ,че реве ,ама нали ти казвам – принципи!
    След 3- 4 минути спря и аз си викам ще ида да го завия,защото сигурно се е отвил.
    Влизам в стаята и гледам – гледам в полумрака,няма го това дете в кошарата!!!
    Светнах лампата – няма го в стаята!2-3 секунди пълен шок!
    И преди да успея да осъзная какво точно става се чува един кански рев от терасата и Живомир присига от там и си влачи торбата с играчките…
    Бях оставила вратата открехната,че беше доста задушно.
    Никога вече не го направих!
    И естествено мина поне час докато заспа :-)

  6. Милена казва:

    Лейди, напълно те разбирам, и аз много се притеснявам да не забравя вратата на терасата.
    Тя е излизала от старата си кошара на година и 3-4 месеца, затова я сменихме. Върви нисичка за сега и може би затова до сега не е успявала, иначе е много силна, нищо че едва стана 10 кила.

  7. Augusta казва:

    Прекрасно дете – да ви е жива и здрава!
    Дъщеря ми така преди време (около 6 години :) ), беше на около една година, даже май не беше проходила още, ни сюрпризира с баба й. Аз гледах ТВ в хола, баба й беше в кухнята, а тя, държейки се за мебели, щъкаше наоколо. И изведнъж – няма го детето! Живеем в къща, стълбите към втория етаж са доста стръмни на завоя… намерихме я горе на площадката, държеше се за перилата и ни гледаше доволна оттам. Как се беше качила по тия стълби, как беше лазила и пълзяла – не знам. :)

Остави мнение/коментар за Десислава Иванова