На разходка в южния парк
Неделя сутрин решихме да отидем на разходка в южния парк, заедно с приятелско семейство. Малката нямаше търпение да тръгнем, като разбра, че ще се вижда с „батковците“. Те са момчета на 9 и 12 години, имат завидно отношение към по-малките и невероятно възпитание. Всеки път като им ходим на гости, малката просто не иска да си тръгне. Тя е като богиня в ръцете им, а те от своя страна също се забавляват с нея, защото не е затворено или трудно интегриращо се дете, а напротив, само с един поглед може да те накара да си играеш с нея.
Малко преди 12 часа бяхме на входа на южния парк. Бях изненадана, колко много атракциона са сложили и как на всяка крачка ти предлагат всичко, което едно дете би пожелало . Но това пък радва децата и някак преобразява погледа им в особено превъзбуден и очакващ.
Разхождахме се бавно, нямам представа колко сме вървели, може би час и стана време малката да яде. Оставих тази бойна и трудна задача на батковците. Двамата с голямо желание се опитаха да я нахранят, но и те видяха, че задачата не е никак лесна.
С много усилия от трима ни, тя изяде 1/3 от храната и продължихме разходката. След като и ние обядвахме в някакво заведение в южния парк, беше време да се връщаме, защото на едно малко човече вече много му се спеше и искаше тати да я носи на конче.
Вървайки по сенчестите алей, стигнахме до малко езерце с надуваеми лодки. Е, на спящото човече му светнаха очичките и желанието да спи бързо се изпари. Без много да се налага да моли тати, вече бяха в лодката и двамата. Няма такава усмивка, която се закачи на лицето и след като седна при тати и лодката потегли.
Разминахме се само с една обиколка, но на входа/изхода на парка имаше влакче, което естествено, беше друг детски атракцион. За тази дори не питаше, просто се настани удобно и зачака влакчето да потегли. Докато се возеше, се сети, че и бебето й може да се вози и го взе при себе си. Нареждаше му, да седи кротко и мирно, за да не падне и най-вече, да не плаче
И след тази детска радост, остана да задоволим само сладоледеното желание … След като изяде нейната топка, реши, че на мама сладоледа ще е още по-вкусен и се преориентира.
Стигнахме в колата, а тя заспа 5 минути след като потеглихме, изтощена от емоции, с усмивка на личицето и пламък, който прозираше дори и под затворените й уморени клепачи.
Така протече един приказен полуден в променения южен парк.
А вие, как изкарвате уикендите, къде водите децата си, разбира се, когато времето го позволява?
Или пък зимата, когато не става за външно забавление?
Етикети/Тагове: споделено
Вижте и това: