Не пуша вече!
Не пуша вече повече от година, или да бъдем точни от 6 ноември 2010 година. Както обещах, имам да наваксвам с разкази за отминали събития и преживелици. Отказването е едно от тях, смея да твърдя доста важно.
Случвало ми се е и друг път да спра цигарите – два пъти:
1. Единият път бях с бронхит, на прага да изкашлям почернелите си бели дробове. Задушавайки се в собстения си дим, изхвърлих цигарата през прозореца на колата и това беше някъде през януари 2005 година. Към деветия месец ми се пушеше, но не съм посягала към цигара. До едни декемврийските купони през 2006 г. Започнах с ароматни пурети, които така безпощадно преминаха в кутия на ден ако не излизам и понякога надминаваха две, когато излизах вечер.
2. Това пушене беше за кратко, защото през юни 2007 се разболях отново и ги спях. А две седмици по-късно, теста за бременност показа две чертички и дори не съм си мислила за цигари. Бях като ловджийско куче. Усещах дима на цигари при 3 затворени врати, ако някой пуши на терасата… Но това е нормално за една бременна, така че, етапа на непушач 2 беше безпроблемен.
Трудното дойде след като ми намаля кърмата, вече много ми се пушеше (трудно ми е да си го представя сега, как точно съм имала желание за пушене). Мъж ми така и не спря цигарите докато бях бременна, нито после като се роди малката. И постоянния дразнител малко по малко ме ядеше отвътре и резултата бе на лица. От 1 цигара на ден стигнах отново до 2 кутии, но вече беше всеки ден.
Когато детето заспи, докато си говорихме се тровихме цигара след цигара.
И така, до един семинар, на който се запознах с една дама, вече щастлива непушачка. Тя сподели, че от няколко месеца не пуши и то, след като е прочела книгата „не пуша вече“. Заинтригува ме. Как така, книга ще те откаже от цигарите? Мислех си и си оставих време да ми отлежи в главата, до заминаването ми за една почивка. Запасих се с няколко книги и заминах за 10 дни. Едната беше „Не пуша вече“ на Алън Кар. Там бегло прелистих книгата, но не можах да я прочета. Едва ли бях минала и 20 страници. Не, че е „Война и Мир“, просто не беше сега момента явно.
Прибрах се, но нещо продължаваше да ме гложди: подарих си книгата за рожденния ден и дори не уважих подаръка към себе си…
Ден след ден, глава след глава, четях по малко, и изпушвах още повече цигари. Следвах указанията внимателно – да не спирам да пуша, докато чета книгата!
И така, до ноща на 5-ти ноември. Мъжът ми беше командировка. Трябваше да си дойде на 6-ти ноември. След като приспах детето, седнах прилежно с пепелник, кутия цигари и Книгата.
Цигара след цигара, страница след страница, мина полунощ, а аз не исках да спра да чета, нито да пуша. Пепелника преливаше, а аз пушех и четях. Накрая, изтощена от самоунищожаващата терапия легнах.
И се събудих непушач. Не помня последната си цигара. Не искам и да си я спомням. Знам само това, че е прекрасно да си непушач.
Помня само сутрините и кашлицата, миризмата на дрехите ми, миризмата на тялото и косата ми …
И неговото (на мъжът ми) учудване. И друг път сме си казвали, хайде от утре няма да палим, и все един от нас не устоява. Факт, аз продължавам да съм непушач, а той така и не прочете книгата след това.
Сега, след толкова време се чудя как съм целувала детето си след цигара. Не ми е приятно мъжът ми да ме целуне, след като е пушил. Или пък да влезе в колата, след като току що е загасил цигара.
Да си непушач наистина е прекрасно. Ще се радвам повече хора да инвестират в себе си и близките си. Да усетиш щастието на свободата – наистина си заслужава. И ако на човек му липсва само воля, то тази книга би била прекрасен подарък за него. Защото работи, колкото и да е странно. Сега не помня и ред от нея. Няма как да се преразкаже, но си заслужава да се прочете.
Защото наистина се чувстваш освободен, от един дявол, от един ад.
Знам, че тази книга ми даде свобода и поне още 5 човека около мен отказаха цигрите, благодарение на нея.
И ще се радвам, ако помогне на всички, които искат да откажат цигарите.
Има начин, и той е лесен, стига да го искате!
Пожелавам ви, да разберете какво е да си щастлив непушач!
Ще се радвам, ако след като спрете цигарите, споделите и вашата история как се чувствате!
Етикети/Тагове: книги, не пуша вече, отказах цигарите, полезно
Поздравления за“ извоюваната свобода“ -казвам го от сърце и знам за тази борба,защото и аз съм от „бившите“ вече 4години.Преди стигах до 2кутии,събуждах се с мисълта за цигара и кафе…
Не съм чела книгата ,може би е добро средство.
Убедена съм, че зависимостта към цигарите е на ниво психика и човек трябва да намери своя ключ за да „отключи“ анти-цигарената си програма…
Аз почти година убеждавах себе си колко е гадно,демоде,каруцарско и т.н.да си с цигара,възмущавах се ,че съм много зависима,че нямам воля…и един ден през лятото ме пипна оня гаден вирус-стомашния…и докато се гърчех и повръщах от него аз си самовнушавах и свързвах целия дискомфорт с вкуса и навика -цигара…и KRAЙ- след като се оправих от вируса вече нямах необходимост от цигара,напротив -дима от цигарата ме връщаше към ужасните ми мъки от грипа-явно бях позиционирала в мозъка си -картина,която да отрече цигарения дим… Почти година носих една кутия с цигари в чантата си ,слагах я на масата,дори съм вадила цигара и съм си я държала,но не я палех…Явно усещането ,че АЗ контролирам нещата ми даваше повод да се чувствам добре…Не знам -може би идва „узряване“ …Но сега съм много горда че не завися от“ димящата пръчка „,затова адмирации за свободата…
Здравей Милена.
Мога само да те поздравя за резултата, наистина пушенето е един вид самоубийство, макар и по-бавно (10години и аз мислех че е приятно). За разлика от теб аз не помня датата, когато спрях цигарите, това просто се случи и това беше. Признавам, че няколко пъти съм се опитвал да ги намаля?!, после да спра за ден-два?!, резултат нямаше. При мен нещата се получиха когато му дойдЕ времето, просто съзнанието ми бе ‘узряло’ за тази крачка и затова след като веднъж ги спрях окончателно, повече така и не почувствах желание да запаля отново. Притесняваше ме мисълта, че може да не издържа и да запаля, но това не се случи-просто наистина бях
‘пораснал’ , за да взема съзнателно това решение и да не тровя организма си, а и останалите около мен.
Вече години не пуша, даже съчувствам на пушачите около мен. Дори имам в себе и запалка , и цигари за закъсали пушачи, защото си спомням какво е да си внушаваш, че ако не запалиш едва ли не няма да си пълноценен и на ниво(доста странно са ме гледали когато предложа цигара в такава ситуация).
Съпругата ми никога не е пушила, и аз понякога се чудя как ме е търпяла тогава(е вярно че още се сваляхме,де…),а малката ни девойка май все още не знае какво означава думичката ‘пуша’.
В този ред на мисли изводът за мен е следния – насила човек не може да откаже цигарите. Ако не е осъзнал, че може да живее и без тях – няма смисъл да се мъчи и страда. Пожелавам на всеки пушач по-скоро да разбере колко добре ще се чувства без цигарите.
Поздравления и на двама ви! Всеки отървал се от този наркотик е пример за сила според мен.
При първото спиране и аз носех цигари в себе си, после ги подарих, защото така и не изпитах нужда. Но интересното е, че тогава все се чудех, какво ли е да запаля пак.
Сега това чудене и терзание дори не са ме спохождали.
Истината е, че ме побърква това, че мъжът ми пуши. Почти 5 години го моля да ги спре, но няма резултат. Лошото е че дори и опит няма. Детето постоянно му казва, че това е вредно и отровно, но и това не помага …
Поздравления на всички вас, грижещи се за безценното си здраве! Дано живеете вечно
Но защо ли се сещам за типа, който беше казал – Хората, които се къпят със студена вода, никога не хващат ревматизъм, но пък се къпят със студена вода.
Здравейте,Милена!
Около 15 години пуших по 1-2 кутии цигари.Чух за книгата на Алън Кар и дори ми стана смешно.Оказа се ,че леля ми я има.Реших да видяза какво става въпрос и я прочетох .Изпуших една цигара и си легнах.Сутринта на 03,09,09 се събудих непушач .И така до преди 1 месец,когато започнах с 1-2 цигари.Бях дала книгата на една приятелка,сега чакам да ми я върне.Надявам се да ми помогне отново.Пожелайте ми успех!
Цвети, Цвети, защо така се подхлъзна, като знаеш какво правят цигарите? Чети и се отърви, преди да си се вкопчила отново. Аз за сега не съм се и сещала за цигари, нито мислила, нито бих искала да помислям. Като знам че без една мога, но само с една не – дори не мисля да пробвам пак какво е „само с една“. Успех и пиши дали си се отказала!
Благодаря за отговора .Днес разбрах,че са ми загубили книгата,но ще спра да пуша и без нея.Току-що изпуших последната цигара.Ще пиша пак.