Два дни преди уикенда, получихме предложение от наши приятели, да излезем от София с децата.
По прогноза, времето го даваха с температури над 28°С и безоблачно небе.
Дори не се поколебахме и приехме да отидем в комплекс Реденка, намиращ се на 2 километра от Разлог.
На пролет, когато бяхме в Банско за Великденските празници видяхме тези кокетни къщички от пътя, но не спряхме, а сега имахме възможност да отседнем там в един от последните слънчеви уикенди от годината.
Малката се събуди към 7 сутринта и съвсем нормално, събуди и нас. Докато закусваше, приготвих 2 сака с багаж и след сутришното кафе потеглихме към срещата с другите. Хората, които често пътуват, или поне скоро са излизали от София през пътя за Драгичево, вероятно знаят каква тапа от коли се формира, но ние го бяхме забравили този факт и смело се втурнахме в километричното задръстване, което ни удължи пътуването с час пешеходно предвижване.
Но след като преодоляхме началното отегчение, всичко си дойде по местата. Малката заспа в 12 часа и следващите два часа път не ги усетихме. Събуди се няколко километра преди да пристигнем в добре поддържания комплекс Реденка. Тревните площи около къщичките бяха старателно окосени, нямаше дори един фас изхвърлен по алеите. Бяхме огладнели и преди да отидем на басейна хапнахме в ресторанта на комплекса.
Обстановката бе уютна и приятна, обслужването на ниво, а храната, наистина вкусна.
Качихме багажа, преоблякохме се и отидохме на топлия, закрит басейн. Имаше и външен басейн, но водата бе доста студена, а дори и през лятото, разбрахме, че не е много приятна за плицикане. Все пак, Реденка се намира между Рила и Пирин, затова трудно би могла дори през лятото, температурата да достигне 25-27°С.
С малката отидохме в закрития басейн, който беше с температура около 30°С, което е съвсем по-добре под 20° . Но явно тя очакваше да е по-топъл и бързо излезе. Хареса си джакузито, което беше с 37°С на водата и започна едно щуреене и радост, което продължи повече от половин час. На мен ми дойде в повече тази висока температура и започна борбата за излизане. С много уговорки, че утре пак ще дойдем, тя се съгласи да излезем.
Постояхме на външните шезлонги, изяде един сладолед, полюля се на бебешката люлка и към 18 часа отидохме в къщичката.
Бяхме 3 семейства. Бяха резервирали по-голяма къщичка – за 3 семейства. Две от стаите са сравнително големи, а най-малката не е със спалня, а две легла, с различна височина. Дивана в хола се разтяга обаче и става на спалня.
Кухнята имаше прилично оборудване, а това, което го нямаше, а ни бе нужно ни го донесоха от любезната рецепция.
Банята на горния етаж имаше и вана, а долната е само с душ кабина. Но пък на първия етаж, в тристайните къщички има и сауна. Което е много голям плюс, като се има предвид, че курорта е зимен и след целодневно каране на ски, човек би се загрял не само с грог, но и с една топла сауна.
Мъжете приготвиха скарата и изпекоха вкусотиите, които напазарувахме на тръгване, а жените приготвихме салатите и сервирахме масата.
Децата се гонеха на воля, от време на време минаваха като гарджета покрай масата, да им дадем някоя хапка за енергия и продължаваха играта.
Голямата кака на 10 години, бе достоен заместител на нас майките и се грижеше за двете мишки – Виктория и Виктор (така се казва детенцето на другите ни приятели).
Виктор геройски уморен заспа около 21 часа, а Виктория, не повече от час след него, сама ме поведе към леглото.
Заспах с нея и към 23 часа се събудих. Сладките приказки продължаваха, мезетата и пиенето бяха на привършване и след още час-два, всички си легнахме.
На сутринта, закусихме на блок маса и пак отидохме на басейна. Малката отново не искаше да излиза от топлото джакузи, докато не се изтощи.
След бърз душ, натоварихме багажа и потеглихме за София. Мишлето заспа почти веднага, след като ни изпя 3-4 песнички и проспа почти целия път.
На прибиране минахме през Самоков, за да избегнем отегчителното задръстване през Владая и спряхме да хапнем в ресторант Стената.
Така, късния следобед в неделя се прибрахме, изпълнени с прекрасни емоции, много енергия и хубаво впечатление от този кратък, но запомнящ се уикенд в Реденка.

Етикети/Тагове: пътеписи