След като в понеделник покорихме връх Вихрен, на следващия ден решихме да се отпуснем и отидем до близкото село Добърско. Месеци по-рано моите родители бяха ходили до добърската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ и ни разказаха за уникалните и много добре запазени стенописи. Село Добърско е само на около 35 км. от Добринище и беше чудесна дестинация за нашия разпускащ ден.
Добърско се намира в южните поли на Рила. Пътувайки към селото, пред очите ни се разкрива величието на Рила, Пирин и Родопите. Тази гледка създава усещането за спокойствие и отпуска иначе напрегнатите ни сетива от интензивния градски живот. Спряхме да попитаме един дядо къде се намира църквата, а погледа на този човек изразяваше доброта, граничеща със смирение.

Close

Добърско - център

Стигнахме до китния център на Добърско и още докато паркирахме, извадих фотоапарата.
За моя изненада, батерията се бе разредила, а резервната бях оставила да се зарежда. Огледахме центъра, влязохме в двора на църквата в Добърско и пред нас се разкри още по-невероятна красота. Прекрасна градина, алей и много цветя. В двора на църквата имаше фолклорна програма – изпълнения на песни и танци, представяне на традиционни български обичаи от „Добърските баби“. Имахме късмет, че имаше чужди туристи, за да може да се насладим на тази програма.
Погледахме и потеглихме обратно към Добринище за да вземем батерията. Така, направихме двойна разходка, но си заслужаваше всеки километър и минута от тази разходка.

Close

Вратата на църквата

Върнахме се, а на вратата имаше надпис: „Моля изчакайте, има посетители“.
Докато чакахме се разходихме из двора и направих стотина снимки на приказната градина.
Групата излезе и дойде нашия ред. Още с влизането в предверието останах безмълвна. Оказа се, че предверието е строено много по-късно, за да се съхранят иконописите на входа. Над вратата са изографисани образите на патроните – Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат – византийиски войни посечени заряди вярата си в Христа. Тази църква е единствената в България, която носи името на двамата светци. Това е едно от първите неща, които правят много силно впечатление.

Close

Кръст на църквата в Добърско

След кратка история слязохме по три стъпала с навеждане, или поклон. Влязохме в самата църква. Църквата „Св. Теодор Титон и Теодор Стратилат“ представлява трикорабна базилика от 17 век – 1614г. Половината е под земята, като никъде по нея, освен на една от стените й няма ясно поставен кръст, нито камбанария с цел предпазване на църквата от османските поробители. Дълга 8,37 метра, широка 6,50 метра, а в най-високата си част е 5,20 метра. Храмът е построен като жилищните сгради, от местен камък и е с двускатен покрив, съобразено с османското законодателство.
В църквата в Добърско може да се видят иконописи на Св. Георги и Св. Димитър в цял ръст. Нещо, което може да се види само в няколко от най-старите църкви. Също така, дванадесетте апостола са изографисани на една дъска в цял ръст, а не както в останалите църкви всеки апостол поотделно, само лицата им.
Женското влияние в църквата е осезателно – има 30 иконописа със женски образи.
Най-интересни са мотивите в голяма част от стенописите, например в сцената „Преображение Господне“ Исус Христос отлита към небето в тяло, приличащо на ракета. Във „Възкресение Христово“ Исус е в „космическа капсула“. Подобни изображения има в още няколко църкви от тази епоха.
Почти всички надписи по фрезките са на български език, а не на гръцки.

Close

Аязмото в двора на църквата

Легендите разказват, че първите заселници били пленените в битката при с. Ключ и ослепени. В с. Добърско намират облекчение и изцеление от лечебната вода от аязмото. И днес в двора на средновековната църква “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” посетителите могат да опитат водата, а дали ще се изцелят … сами разберете.
Като част от 100 национални туристически обекта, от църквата в Добърско може да получите и печат за книжките си.
Ако пък имате късмет кмета на село Добърско да води беседата, ще останете наистина впечатлени.
Когато излязох от църквата, не ми се тръгваше. Чувствах се в безтегловност. Разходихме се още малко в двора, опитах от целебната вода и с бавни крачки се отправихме към колата.

На изхода на Добърско видяхме чешма и поспряхме там за няколко минути. Разпускащата гледка от живописната природа в полите на Рила ни даде миг спокойствие, тишина и разтуха, от енергичния ни живот напоследък.
След тази незабравима разходка се отправихме към минералния басейн в Добринище за няколко часа пълен релакс, преди покоряването на връх Безбог.
Всички снимки от Добърско и църквата може да видите в галерията: Добърско, църквата в снимки – галерия

Етикети/Тагове: 100 национални туристически обекта, Из България, пътеписи, пътешествия