След като излязохме от пещерата Магурата, отидохме до винезавод Магурата. Търсихме си едно конкретно вино – Регина Кадарка. Оказа се, че винарска изба Магурата не произвежда такова вино. Вероятно не бихте се впечатлили от вкуса му, тъй като за вино е доста сладко, но определено е много приятно и ароматно. За целта, отидохме отново в заведението, в което пихме от това вино – Мадона ин, и помолихме да ни продадат няколко бутилки. Така разбрахме, че след смяна на собствениците на винарната са спрели Регина Кадарка от производство. Е, в ресторанта бяха доста отзивчиви и ни продадоха 5 бутилки.
Снабдили се с това ароматно вино потеглихме към Берковица. Следвайки пътя, без проблем намерихме Етнографския музей в Берковица, който е един от Стоте национални туристически обекта. До Етнографския музей се намира и Къщата-музей на Иван Вазов. Изумително е, че за ЦЯЛ ЕДИН ЛЕВ можеш да разгледаш и двете къщи. С този един лев, освен че трябва да се плащат заплатите на разпоредителите, трябва да се поддържат и къщите и какви ли не други разходи. Това е един прекрасен пример как Българския туристически съюз и хората, които се грижат за историческите и архитектурните богатства на България мислят да съхранят историческото ни наследство. Жалко е, че в цивилизованите държави се опитват и от камъни да печелят пари, а в България таксите за културни и исторически паметници са чисто символични. И не е вярно, че хората няма да влязат, ако таксата е по-висока. По-скоро само такива, които нехаят за родината не биха ги дали малко повече пари. Смешно е, цената да е колкото билет за градски транспорт. Не казвам да е 10 лева, но може спокойно да е 4-5 лева. В крайна сметка това е нашето наследство. А след още 10 години, когато децата ни пораснат, няма да има музеи, в които да ги заведем.

Close

Етнографски музей - Берковица

Етнографския музей в Берковица представлява типична възрожденска къща на един етаж с външна софа на юг. Къщата е строена през XIX в., и има интересни мотиви от дърворезба по вратите и долапите и с автентичния начин на отопление на помещенията и банята. От 1992 г . в нея е уредена етнографска експозиция. Запазена е в автентичния си вид – без подмяна на основните конструкции и стени на сградата. Основни колекции са тъкани /костюми, свилени платна, черги, килими/, дърво, метал, накити, керамика – над 14 000 експоната. В галерията на Етнографския музей може да видите част от експонатите, заснети с изричното позволение на разпоредителката.

Close

Къща музей на Иван Вазов

Непосредствено до Етнографския музей се намира и къщата музей на Иван Вазов. Къщата е строена е в началото на XIX в. През 1940 г . е обявена за народна старина, представяща българската възрожденска архитектурно-строителна традиция. Красивите резбовани тавани са дело на български майстори. През 1879- 1880 г . в нея е живял и творил народният поет Иван Вазов. Тук големият поет на България живее година и половина, тук черпи голям брой сюжети за своите произведения и обиква берковската природа. Служебните му задължения, свързани с ежедневните му контакти с хора, пътуванията до близките селища и честите излети сред природата са повод да напише стихотворенията „На Ком”, „Малини”, поемата „Грамада”, повестта „Митрофан и Дормидолски”.
След кратък отдих и леко похапване потеглихме обратно към София. Бяха казали, че пътя през прохода Петрохан е оправен и решихме да проверим. За наша приятна изненада, освен, че беше оправен, нямаше много коли, а прекрасните гледки и обгръщащата ни природа бяха чудесен завършек на този кратък, но прекрасен уикенд.

Към галерията на Етнографския музей и Къща музей на Иван Вазов

Етикети/Тагове: Из България, Снимки от пътешествия, пътеписи