Продължение на: Асуан и Храма на Изида
Няколко часа по-късно, по програма имахме разходка с Фелука. Типична дървена лодка с две бели триъгълни платна. С нея направихме кратка разходка по Нил и видяхме Слоновия остров, който е бил граничен град между Египет и Нубийските земи на юг. Част от туристите, който си бяха платили за допълнителна екскурзия до Нубийко селище бяха прехвърлени на друга лодка, която да ги откара до дестинацията. Останалата част от групата, трябваше да ни върнат на кея при круизния ни кораб. Но „сговорна дружина, планина повдига“. След кратък пазарлък с лодкаря, бяхме откарани на отсрещната страна на Нил, близо до Нубийско селище, където се насладихме, макар и за кратко на камилска езда. Лодкаря имаше роднини там и благодарение на мобилните комуникации, които и в Нубийските селища са доста добре развити, не пропуснахме възможността поне на камили да се качим. Аз тъй като не предвиждах да се качвам на камила, се оказа, че съм неподходящо облечена за такъв тип приключение, но пък жителите там се погрижиха за мен и покриха краката ми с някакъв плат. Не мога да кажа, че ездата на камила е най-приятното изживяване, но поне и това опитах. Не е страшно, дори напротив, но е съвсем различно от конна езда.
Беше започнало да се смрачава, когато тръгнахме обратно към другия бряг. Естествено, за пореден път се сблъскахме с арабския манталитет и пазарлъците, лодкаря поиска доста повече пъти сумата, която беше казал. Колкото хора сме се качвали на камила. Естествено, преди това уговорката беше друга, но все пак това са араби – или свиквате с мисълта, че и на тяхното да сте си стиснали ръцете, те пак ще искат, и ще са недоволни, или просто не се занимавате с пазарлък, а си плащате колкото Ви кажат. Нямаше как да иска толкова пари, просто защото при това положение дори щеше да надмине цената, която туристическата агенция искаше за това преживяване, а както знаем, тя е достатъчно завишена.
Върнахме се на кораба. Там, малко по-късно ни очакваше вечеря на шведска маса, с какви ли не вкусотии. Тогава за първи път опитах и фурма, откъсната току що от клона, неферментирала, несушена. Определено интересен вкус, леко стипчив, но пък сладък и сочен.
След вечеря се качих на палубата и се насладих на отпускащото клатушкане на кораба.

Етикети/Тагове: Египет, пътеписи, пътешествия