Продължение на Ръководство за оцеляване – част 1:
Сега ни чакаше поредното предизвикателство – да се спазариш с таксиметров шофьор да те закара до желана дестинация. Както всичко в Египет и не само, а в целия арабски свят, трябва да се пазариш. Не е никак лесно, но в края на този ден, си признавам, че бях придобила изключителни способности. Спряхме такси и както ни бе обяснено, не се качваш в таксито, преди да ти е казал цената до точно определеното от теб място. Не даваш и никакви пари предварително. И това, което те ти кажат като цена, трябва да сметнеш към ¼ от него за да получиш що годе реалната. Такова нещо като касов апарат те не познават. Не се и надявайте, този уред е забранен със закон (това е кръга на шегата).
Решихме да се опитаме да стигнем до кулата с въпросното такси. Уж се бяхме спазарили, дори на картата му показахме къде искаме да отидем и се качихме. Кара той кара, но по картата се движим в неправилна посока. В един момент, ни обяснява, че ето тази забележителност са гробищата. Изпаднах в истерия и ужас, побиха ме тръпки. В гробищата на Кайро обитават над 5 милиона бездомници. Там полиция не влиза, преди години е имало сблъсък между полиция и жителите на мъртвия град, в следствие, на което се е стигнало до малка война, в която полицията е обстрелвала от въздух жителите на катакомбите. За бели хора е категорично забранено да приближават тази местност. Вероятността да не излезете от там, е много голяма, или ако все пак излезете ще сте както майка ви е родила.
В този момент, след като разбрахме къде сме, накарахме таксито да ни закара на пазара Khan al-Khalili . Място, на което можеш да намериш всичко нужно, стига да знаеш как да се пазариш. След опита с таксито, което в крайна сметка не ни закара на кулата, но пък стигнахме живи и здрави до пазара, аз се амбицирах. Ще се пазаря колкото може. След 2-3 опита, не е трудно да схванеш как протича пазарлъка, и до кога те са склонни да свалят от цената. Резултата бе, че още там накупих подаръците, без златото, което остана за по-специализирани магазини. Определено се гордея със себе си, дори Джордж изрази недоумението си, как съм успяла да постигна такива цени, които визирах. Но да продължим с приключенията…
След шопинг обиколката, все пак вече се поуморихме и седнахме на кафе преди да поемем към хотела. Трябваше да съберем сили за да се спазарим със следващото такси. Спряхме „черния автомобил”, като всички очукан, мръсен и не уютен, но пък на колела и все още в движение, и се спазарихме. След като се качихме в колата, най-сладкодумно шофьора почна да ни заговаря, да се прави на недоразбрал къде отиваме и да иска още и още пари. Типично за тамошния нрав, за съжаление и много изнервящо. Тогава му казах да спре. Той почна да мрънка, да обяснява, че той мислил друго, но и не спираше. Тогава не издържах и изкрещях. Той се вцепени и спря. Слязохме от таксито и зачакахме друго. След доста чакане (трафика беше още по-голям) спря такси и когато го попитахме за колко ще ни закара до хотел Зосер, той каза реалната цена, която бяхме проучили предварително, че трябва да заплатим. Направо учудени, дори смутени, че не се и наложи да се пазарим, се качихме. След 2-3 изречения, вече ни бе ясно, защо човека ни е казал тази цена – беше Европейски възпитаник, живял и работил повече от 7 години в Германия. Благодарение на това, ние стигнахме до хотела, здрави, живи, невредими, без да съм убила някой таксиметров шофьор пътьом, уморени, но невероятно ентусиазирани.
Взеха ни от хотела и поехме към ЖП гарата, за да хванем нощния влак за Асуан.
Приключението за деня съвсем не бе свършило – задръстванията бяха такива, че за минута, щяхме да изпуснем влака. Автобуса караше в насрещното , удари кола, при преминаването в насрещното, бяхме на косъм да си останем в Кайро. Но все пак късмета беше на наша страна, стигнахме на време, тъй като влака имаше малко закъснение.
Влакът определено беше по-добър от познатите наши влакове, или поне отвътре. Спалните вагони са с обособени мивка, огледало, поставки за тоалетни принадлежности и сгъваеми легла. След като влака потегли, минаха да раздадат вечерята, която получаваш ако си заявиш спален вагон още от България.
С това този изпълнен с емоции ден приключи. С нетърпение заспах, за да събера сили за следващия неочакван и интригуващ ден.

Етикети/Тагове: Египет, пътеписи, пътешествия