Кайро – Ръководство за оцеляване – част 1
В обятията на Кайро, малко страховито и много емоции или ръководство за оцеляване:
Събудих се, без да усещам умората. Събрах багажа, отидох на закуска. Вече нямах търпение да стане 10 часа, за да дойде екскурзовода, с който предишната вечер, скромна дружинка от четирима Българи се бяхме разбрали, да ни заведе до някой по-забележителни места в Кайро. Аз, както и останалите, не отидохме на допълнителната екскурзия до Александрия. Предпочитах да се потопя в обятията на Кайро, да се докосна до бита и ежедневието, а не просто да бъда турист, обикалящ местата отредени му по програма. Все пак, това е нож с две остриета, но пък така видяхме и другата страна на медала.
Джордж дойде точно в 10 часа, с личния си автомобил, качи ни в Фиат 125, или за да не се чудите, тези които приличат на старите Жигули. Колата беше очукана и огъната от всякъде. За там, това си е нормалното състояние на колите, дори чисто новите, издържат максимум седмица, и вече са ударени. Там тежки катастрофи рядко стават. Трафика е убийствено голям, не спиращ, без светофари, предимно кръгово движение по кръстовищата. Пресича се на прибежки и внимаваш да не се спънеш в петдесет сантиметровия тротоар. Специално измислен по случая, за да не се качат колите и по тротоарите, тъй като преди години и това е била практиката.
За наше съжаление, Джордж нямаше много време и това, с което ни помогна е, че се намирахме в центъра Кайро и можехме да се впуснем в приключението сами. Даде нужния инструктаж, който определено ни помогна, но липсата на неговото присъствие се забелязваше почти през цялото време. Наистина отзивчив и кадърен млад екскурзовод, на който съм много благодарна.
Вече сме сами, около нас всичко е непознато. С питане стигнахме до най-важното място, преди да предприемем каквото и да е – книжарница, за да си купим карта на града. Мъдро и задължително в град с население надминаващо 25 милиона души.
Макар и много трудно, независимо от картографските ни умения, успяхме да разберем къде се намираме и потеглихме към Цитаделата. Разхождайки се пеш, усещаш какви ли не миризми, които не бих искала да изреждам. Добре, че пушат и наргилета, или така нареченото при тях – шиша, което подобрява все пак аромата. Не се учудвайте на методите за транспортиране на тестените изделия, или пък мобилната продажба на чай.
Вървейки по такива улички, гледайки как хората живеят, наистина не усещаш нито умора, нито колко път си извървял.
Стигнахме до площада на Цитаделата. Уж неволно, египтянин, сравнително прилежно облечен, ни заговори, докато гледахме картата. Представи се за учител по история и със сладки приказки ни замая с интересни факти. По план, както и се предполагаше ни предложи да ни съпроводи до някъде (Джордж вече ни бе предупредил за този тип хора), което на мен определено не ми хареса. Търсихме поредната забележителност, кула, от която може да се види Кайро от птичи поглед.
След като му казахме къде искаме да отидем, непознатия ни предложи напълно безплатно да ни заведе до там. Поведе ни по едни улички, които бяха по-мръсни и вонящи и от „факултета”. Тесни, хората още по-мръсно облечени от масата в Кайро и гледащи ни особено, или по-скоро, аз се почувствах като „вечеря за канибали”. Е, при цялата ми авантюристична нагласа, това ми дойде малко в повече, и в крайна сметка, след уговорка с останалите, решихме да се върнем и да се освободим от присъствието на нашия предводител. Уви, не беше толкова лесно. След като му казахме, че сме решили да не ходим до кулата, и се върнахме към по-обитаема и цивилизована улица, той започна да ни обяснява, как жена му е болна, че трябва да й се прави операция, че неговата заплата не стига, и за това което той направил за нас трябвало да платим. Типичните цигански номера. Аз не го и погледнах, продължих към улицата, исках да ми се махне от погледа, и да забравя мизерията в онази улица. Мисля, че останалите му дадоха нещо, но какво, признавам си, не знам, и не искам да знам.
Продължението: Кайро – Ръководство за оцеляване – част 2
Етикети/Тагове: Египет, Снимки от пътешествия, пътеписи
Вижте и това: