Великден в Огняново
Нямах търпение да дойде уикенда на Великден. Бяхме планували пътуване месец по-рано. Имах неистова нужда да се махна от София, да бъда сред природата, да бъдем тримата, и да правим нещо различно от ежедневието си. В петък събрах багажа, приготвих почти всичко и се постарах да си легна преди 1 часа след полунощ, както обикновено.
В събота сутринта станахме, с таткото пихме кафе, и се приготвихме за тръгване. Семейството, с който заминахме вече ни чакаше пред блока (живеем в един квартал) и към 10 часа успешно потеглихме.
Вики заспа след не повече от половин час. Спирахме на няколко пъти и в крайна сметка, безпроблемно пристигнахме в Огняново, хотел Делта към 15 часа.
Хотела се оказа много приятен. Стаята беше огромна, с подово отопление от минералните извори. Вики щъкаше из стаята само по памперс и боси крачета. Наистина беше много топло.
Ресторанта също беше много добре, приятно обслужване, открита част от към басейна, място децата да щуреят и дори храната беше вкусна
Преди да направим там резервации, исках да отидем в хотел Петралийски. Там съм била преди години и самия хотел беше много красив и приятен. Но, там нямаше места. Въпреки това, хотела в който сега отседнахме, е много по-хубав, само заради това, че бях там с двете си любими същества! А това е най-важното.
Остатъка от деня го прекарахме в ресторанта, а децата дивяха около нас. Късния следобед се качихме в стаята, надявайки се Вики да поспи, но уви, не пожела. Към 20 часа слязохме пак в ресторанта за а се доуморят децата. Вики се залепи за DJ-я и все около него обикаляше. Сложих я да спи към 22 часа, заспа много бързо и спа непробудно до 7 часа. За съжаление, само до 7 часа
В неделя след закуска решихме да отидем до селата Лещен и Ковачевица. На път за там, Вики искаше да заспи и аз не й давах да заспи. Карах я да маха на колите и да гледа животните, а то милото отпуснало се като дроб в ръцете ми, със сетни сили махаше, като й кажа. Но в крайна сметка, силичките й я изоставиха и предрема 20-30 минути.
И двете села са архитектурни селища, със специфична архитектура и запазен автентичен вид от 18-19 век. Струва си да се посетят и да се разгледат подробно. За съжаление, ние не можахме да ги разгледаме обстойно, тъй като количките не могат да минават през стръмните каменни улици. Но, това не значи, че няма да се върнем пак
След като се върнахме в Огняново, отидохме в басейна. Температурата на водата е 35 С, което беше чудесно, да я пусна и нея. Сложихме й плувки и влязохме в джакузито, без да е пуснато. Малко се стресна. Водата й дойде в повече. В къщи обожава да се плицика в препълнена ваничка, но не е същото. Там не е стабилна и не беше особено очарована от многото вода.
След топлата баня Вики заспа и успяхме да дремнем и ние. Към 20 часа слязохме в ресторанта и еуфорията и щуреенето започна. Едвам заспа към 22:30. Ние продължихме още малко, но не сме прекалявали. Май почивката е само разнообразие, едва ли някой може да почива с дете на почивка Ако може, да каже как успява!
В понеделник след закуска отидохме до Гоце Делчев. Приятно, чисто и подредено градче. Пихме кафе там, Вики спече, а Бобче щурееше на площадката при кафенето.
От там се отправихме към Добринище. Там от преди години има една страхотна кръчма в центъра на селото и исках да обядваме там. За моя приятна изненада, освен, че кръчмата се беше разраснала, качеството на храната и обслужването, количеството и обстановката се бяха запазили и подобрили.
За сега, плановете се лятото да пропуснем морето и да прекараме поне една седмица в Пирин, катерейки се по върховете Вихрен, Безбог, може би Полежан или за които имаме сили
Като се върнахме в София, не ни се прибираше. Излязохме на площадката близо до блока още малко, но Вики нагази в локвите и се наложи бързо да се приберем.
Въпреки, че не сме си починали, тази разходка ми даде сили и енергия за доста дълго време. Сега ми остава да планувам следващото ни пътуване.
Това бе нашия Великденски уикенд, кратък, но всяка секунда бе вълшебна!
Етикети/Тагове: пътеписи, пътешествия
Страхотно място за почивка, с малки деца и ние останахме очаровани.