В петък след работа натоварихме саковете и потеглихме към Чифлика – Троянско. Магистралата, както сами се досещате по това време на годината е леко натоварена, но ние така или иначе не бързахме. За знаещите и обикалящите повече по Българските пътища, може би ще си кажат, че това наистина ще е безумие от наша страна, но ние тръгнахме към Чифлика, през Рибарица. Сега като пиша това, се сещам, че нищо не пречеше да спрем за 2 минути и да заснема минното поле през което минахме, не черен път, а просто офроад, тъй като асфалтов път нямаше в един определен участък.
Строежите в този край са толкова усилени, че между табелите за край и начало на селищата има по-малко от 2-3 километра, а с някой, като Чифлика и Бели Осъм, нямат и метър. Най-накрая – пристигнахме – умрели вече от глад . Настанихме се в хотел Веника – старата част и слязохме веднага в кръчмата. В 22:30 бяхме единствените, които тепърва поръчват и за наш късмет всичко от кухнята ставаше мигновено. Като старши чревоугодник, мога да кажа, че кухнята им е просто фантастична. Препечена филийка с масло и чесън, овчарска салата, изобилстваща от всичко стандартно в нея, и пържени картофки – пресни, тънко нарязани, почти като за чипс, мммммм…. Завършихме с Мерло на Телиш, което за мен беше едно от най-ароматните вина, което съм пила напоследък, с невероятен аромат на гора след дъжд. Може и моите сензори да са се пообъркали нещо, но се наслаждавах максимално на аромата му.На сутринта бяхме приятно изненадани от предлаганата закуска – тип шведска маса, с добавка от вкусотиите, които на времето бабите са ни приготвяли и мама, докато все още бяхме малки и ни правеше закуска, а именно мекици натюр, мекици със сирене, пържени филийки и останалите стандартни добавки към подобен тип закуски.

Close

На разходка

След такова угощение, с половинката поехме към хижа „Хайдушка песен“, на около 5 километра, за разтоварване, а останалата част от компанията реши да се препича на минералния басейн в хотела. За около час и половина, бавен ход и спиране за снимки стигнахме в хижата. Приятно изненадани обстановката – битов стил, просторна и уютна трапезария, стените бяха каменни, в които може да се засадят дори и цветя. Наоколо имаше бунгала, а хората решили да почиват там бяха направили барбекю и се разнасяха разни аромати, „развалящи“ въздуха. Под дърветата наоколо има приятни дървени маси, а мостчето над реката напълно оживява пейзажа на тази идилия.
Пътя на обратно беше по-кратък, само нанадолнище и се справихме за около час. Пристигнахме пригладнели и се насладихме на „бабините пърленки“, със сиренце и подправки. След такава разходка заслужено подремнахме, и добре, че компанията ни събуди, иначе може би на този чист въздух щяхме да спим до сутринта.
Вечерната трапеза беше по случай рождения ден на Дамян. По предварителна заявка беше поръчал капама и задушен заек. За капамата мога да кажа, че толкова вкусно приготвена не бях яла никога, а такива сарми само бях сънувала. За обслужването втората вечер, аз лично не съм очарована, сервитьора постоянно фамилиарничеше с всички, което на мен лично не ми е по вкуса. Като оставим това на страна, всичко беше чудесно.

Close

Хотел Ваника

По отношение на хотела, води се 3 звезди, с цени за нощувки неадекватно високи за категорията, нито за предлаганото. Кърпите бяха рязани с ножица и раздърпани, към аксесоарите за баня, освен сапунчета, няма друго, а оборудването в банята беше леко поизкъртено. В заключение мога да кажа, че бих отишла отново в Чифлика, бих похапвала с удоволствие в кръчмата на хотела, но бих отседнала отново там, освен ако наистина няма къде другаде. .

Етикети/Тагове: Снимки от пътешествия, пътеписи