Белоградчик и Белоградчишките скали
Всеки Българин, ако не е ходил до Белоградчик, то поне е чувал или чел за удивителните скални форми. Белоградчишките скали, освен с причудливите си форми и съпътстващите ги легенди, могат да са чудесно място за разходка, отдих и време да се насладите на природата на България.
След работния петък приготвихме багажа, натоварихме се и тръгнахме. За по-бързо минахме по главния път за Видин А79. Без много да бързаме, в 23 часа пристигнахме в къща за гости Драките. За съжаление, когато правихме резервации и малкото малки хотелчета вече бяха заети, и си запазихме стая в тази къща за гости. За наше учудване, в къщата освен, че беше пуснато парното, банята беше огромна, над 10 кв.м., стаята просторна, уютна и с тераса.
Към момента Белоградчик не разполага с приветливи хотели, а може да отседнете предимно в къщи за гости или къщи хотелски тип. За радост, след около месец – може би края на октомври 2008 ще бъде открит реновираният и особено привлекателен 4 звезден хотел Скалите. Намира се на центъра на Белоградчик, и освен с прилежащите към него паркинг, кафе, ресторант и бар, може да се възползвате и от СПА услугите на хотела.
Гладни и жадни, стоварихме багажа и отидохме в единственото все още работещо и заведение, малка пицария до центъра на Белоградчик. Излишно е да споменавам почти двойната разлика в цените там и в София. В заведението бяха достатъчно търпеливи да ни изчакат да хапнем спокойно, без да бързат да ни изгонят малко след като сме си поръчали.
Към обяд след като пихме по кафе се запътихме към Белоградчишките скали. Времето беше чудесно за снимки. Имаше облаци, които да спират слънцето, но пък нужни, за да завършат магическата гледка от самите скали.
Белоградчишките скали са внушителни скални образувания, обхващащи район, дълъг 30 км и широк 15 км. Уникалните конгломерати, варовикови и пясъчници натрупвания са с червеникави, сиви и жълти оттенъци. Белоградчишките скали са се образували от действието на естествените природни сили – дъжд, вятър и слънце – в продължение на 200 милиона години.
Тези природни скални феномени са свързани с много легенди за хора, митични същества и животни.
Белоградчишките скали принадлежат към 100-те национални туристически обекта. Печат може да бъде взет от екскурзоводите, на касата на крепостта Калето.
След кратката разходка при скалите, бяхме доста огладнели и се запътихме към вече препоръчана механа. Механа Мадона ИН, намираща се на малко затънтено местенце, но все пак откриваема, освен че е атрактивна, готвят превъзходно, уютно е и няма да останете разочаровани.
Вечерта посетихме друго заведение, което на фона на механа Мадона, просто няма нужда да се споменава, още повече, че от 5 маси вътре, не можеше да се диша, а кухнята е под средно ниво.
На следващия ден се запътихме към пещерата Магурата. Следва продължение.
Към снимки от галерията на Белоградчишките скали
Етикети/Тагове: 100 национални туристически обекта, пътеписи, снимки
Вълшебно място!
Искрено се надявам да спечели 1-во място в класацията за „Новите 7 чудеса на Света“
Наистина природно чудо, което трябва да се посети.