След поредната доза изумление и възхищение, се отправихме към фабрика за производство на папируси. Във фабриката нагледно ни показаха как се правят истинските папируси, как трябва да изглеждат и по какво да се разпознае оригинала от фалшификата.

Няколко часа по-късно, по програма имахме разходка с Фелука. Типична дървена лодка с две бели триъгълни платна. С нея направихме кратка разходка по Нил и видяхме Слоновия остров, който е бил граничен град между Египет и Нубийските земи на юг.

Сега ни чакаше поредното предизвикателство – да се спазариш с таксиметров шофьор да те закара до желана дестинация. Както всичко в Египет и не само, а в целия арабски свят, трябва да се пазариш. Не е никак лесно, но в края на този ден

Е, вече сме в Египет. Така мечтаната дестинация. Натовариха ни багажите на нещо като микробус, отгоре върху покрива бе „багажното отделение”. Потеглихме към хотела. По програмата имаше два възможни и този, в който бях настанена беше Зосер или Zoser.

Рано сутринта пристигнахме в Асуан. Най-южния град в Египет. Автобуса ни натовари и поехме към Асуанската язовирна стена (Насър). Честно казано, насред пустинята, да видиш толкова вода наистина е впечатляващо. Язовира е 550 км дълъг и 35 км в най-широката си част.

В обятията на Кайро, малко страховито и много емоции или ръководство за оцеляване:
Събудих се, без да усещам умората. Събрах багажа, отидох на закуска. Вече нямах търпение да стане 10 часа, за да

Първи ден в Кайро. Будилника на телефона нададе звън. За разлика от сутрините, когато ме буди за работа, днес дори се зарадвах. Закуската в хотела бе на шведска маса с типични Египетски ястия, салати и плодове. За хората с по-чувствителен стомах навярно това би било приключение да опитат от различните вкусотии.