Обречена връзка или щастлив край?
Какъв е шанса, предварително обречена връзка да се превърне в прекрасно съжителство, а не мъчение?
Всеки един от Вас, ако за миг се замисли, ще се сети за негови познати, близки, а дори роднини, които по една или друга причина не са пример за семейно щастие, нито пък връзка, която би завършила с усмивка и за двамата, а не мъчение за всеки от тях.
В подобни случаи няма един виновен, няма един наранен. Всеки по свой начин чувства и приема нещата. Всеки по един или друг начин вини другия за възникналите проблеми и както практиката показва, по-наранения, или по-слабия се опитва да оправи нещата, поемайки вината за проблемите върху себе си.
Нека дефинираме защо връзката е предварително обречена: започнала е, или е продължила в посока, нежелана за една от двете страни. Примерно момичето забременява, още са млади, момчето не се е „наживяло” и още от самото начало, двамата се събират заради друго същество, което най-малко има вина, а не защото и двамата искат това и са готови да понесат всички предизвикателства.
Ами сега? В голяма част от случаите, мъжа си мисли, че това че се омъжва за момичето е достатъчно като жест който прави, без да си дава сметка, че това не е нито жест към нея, нито към детето им, а решение което освен с думи, трябва да се подкрепи с отношение. От друга страна, жената, чувствайки се пренебрегната, обременена, и неразбрана, се стига до ситуация на омагьосан кръг. Мъжа си иска нужното му време да си доживее, но семейството което вече има му пречи, а жената има нужда от подкрепа на мъжа си, която явно не съзнава какво се случва с нея.
Оставяйки на страна една такава по-конкретна ситуация, ако всеки от тези двама души се замисли, защо е с другия, не е ли целта на една връзка в крайна сметка те да останат заедно? И ако да, нужно ли е на някой от двамата да се наживява? Нужно ли е да виниш другия, след като за да се е случило момичето да забременее, следва че и двамата са зрели и са наясно с това какво искат един от друг, за да се нарече подобно нещо грешка? А ако не, нужно ли е да се поддържа връзка в която някой от двамата не е убеден в желанието тя да прерасне в нещо повече от 3 пъти седмични срещи?
В който и да е от случаите, мисля че и двамата трябва да се замислят предварително защо са с този човек и ако намеренията им се различават, би било достойно, да признаеш своите.
За съжаление, много голяма част от браковете се градят на подобни ситуации, и никой не намира изход, в който да не наранява другия и се стига до развод…
Етикети/Тагове: мъже и жени
Вижте и това: