Ако преди време някой ми беше казал, че всичко което искам може да се постигне, само ако достатъчно силно го искам, може би нямаше да му повярвам.
Но, след всичко, което се случва последния месец, последните години, вече нямам колебания.

Телефона позвъня в 6:30 като всяка делнична сутрин. Ставам бавно от леглото, а главата ми тежи като олово. Хващам я с две ръце и се опитвам да я раздвижа, но ме е страх, че тежестта на оловото ще надделее. Добрах се го аптечката и пих един аналгетик.

Последните седмици от живота ми претърпявам сътресения, в следствие на някой промени в работата ми. И съвсем естествено, това дава отражение на емоционално ми състояние, душевното спокойствие и личните отношения у дома.

Честита Първа Пролет на всички!
С пожелание за повече слънце и по-малко вируси,
по-малко облаци, умерено количество дъждове,
повече усмивки и по-малко заметресения,
повече поводи за радост и по-малко страдание,
повече нежност и по-малко войни,
повече незабравими мигове, и по-малко неприятни моменти!

Да си призная, дори не ми се пише, много ми е особено настроението. Отдавна не съм изпадала в такава меланхолия с привкус на пролетна умора, отегчение и апатия.
След прекрасните празнични дни изпълнени с невероятни моменти, запомнящи се мигове и емоции с повече адреналин, не мога да си обясня състоянието.

Този уикенд отново посетихме хотел Аугуста в Хисаря. За последните 5 месеца, това ни е третото посещение там и определено, ще отидем пак.
Този път имаше свободни фамилини стаи, когато правих резервацията и се настанихме в такава, която е доста по-просторна и има две спални в отделни помещения.

След поредното дълго отсъствие, отново съм на линия, кипяща от емоции, премеждия, но и успехи.
Обикновено, когато детенце се разболее, оставаме в къщи и е почти невъзможно да пиша и да споделям с вас. И този път, причината за мълчанието беше върлуващия вирус.